Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премълчаната история на българите в Македония

| обновено на 27.08.15 в 14:54
Акад. Григор Велев
Снимка: Булфото
Последните политически събития в Република Македония отново повдигнаха въпроса за признаването на българско национално малцинство в съседната ни страна. Какво премълчават днешните ни политиците и дипломати, защо десни и леви не смеят да назоват нещата с истинските им имена - че пътят на Скопие към Брюксел трябва да мине през договор за приятелство със София.
Защо Гърция е на път да накара управниците в Скопие да променят името на страната на Горна Македония, а България не смее да поиска македонците да впишат в конституцията си, край реката Вардар живеят хиляди македонци с българско национално самосъзнание, родови корени и потискан идентичност.  

И още едно защо - защо  нашият политически елит отново се ослушва по стар тоталитарен обичай - сякаш е жив сталинският Коминтерн, и сякаш отново чакаме вместо нас някой друг да защити националните ни интереси. Или да получим специално разрешение този път не от Москва, а от ЕК.  

В предаването участват акад. Григор Велев, автор на тритомната „История на българите в Македония”. Първият том е вече факт, а под печат във Военно издателство е и втората част от този фундаментален труд. Другият събеседник е акад. Султана Марковска, дъщерята на поета Венко Марковски, чиято стогодишнина от рождението му отбелязахме наскоро.
Водещият Румен Леонидов, чиито прадядо войводата Леонид Янков през 1905 г. загива за свободата на Македония, потърси още един събеседник по темата - това е историка акад. проф. Пламен Павлов, който ще обясни в ефир защо предлага днешната Република Македония да бъде преименувана на Охридска България.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Катедралният площад в Лече

Лече – градът на бавното живеене

Италианският град Лече е разположен, там където започва токът на Ботуша и се срещат водите на Йонийско и Адриатическо море, а високи живописни скали се редуват със златни плажове и гори. Наричат го "Флоренция на Юга" или "Бароковата перла на Италия". И това не е изненадващо. Този архитектурен стил царува по улиците на историческия център. В него се..

публикувано на 20.10.25 в 17:23
Галерия

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 5 – Музеят и изящните изкуства

Отправяме се на пътешествие към два от останалите обекти на Музея на занаятите в Троян. Запознаваме се с историята на единствената художествена галерия в града "Серякова къща", построена на мястото на дома на Ботевия четник Георги Серяков (Гио). За отношението на посетителите към изобразителното изкуство и различните изложби, които галерията..

публикувано на 20.10.25 в 13:05

Квантовите компютри имат огромно значение за националната сигурност

България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за това. Тя  се изкачва в челните редици на квантовата физика, а технологичните новости не спират да ни изненадват. Фантастиката става реалност, а квантовите компютри отварят врата към нови възможности и..

публикувано на 19.10.25 в 09:10
доц. Ахинора Балтакова

Доц. Ахинора Балтакова: Природата е бездушна към нас, хората

"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..

публикувано на 17.10.25 в 18:05

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35