„Идеята е, че епохата, в която живеем, е отвъд драмите, свързани с екологията. Екологията е една стара вече наука. Ние просто лека-полека се примиряваме с това, че вече изчезваме. Като биологичен вид - по начина, по който сме били досега. Аз съм леко песимистичен. И мисля, че хората са обладани от едно странно чувство – не им е ясно какво ще се случи в бъдеще. Поколението „Милениум“, примерно – те минават абсолютно отвъд всякакви икономически очаквания и прогнози, защото се оказва, че младите хора, които сега са на около 20, вече не купуват вещи. Не купуват вещи, което в ужасяващо за капиталистическите производители… Има някакъв идеализъм в момента. Тези хора, които са на по 20 - 20 и няколко години, са всъщност много по-големи идеалисти, защото инвестират в преживявания, а не придобиват вещи. Вече сме отвъд „Хищните вещи на века“ на Стругацки. Много е странно, защото върви един процес на масово обедняване, като в същото време изживяванията са все още достъпни. И затова, мисля, хората все повече се ориентират към преживявания, към нещо истинско. А едно от най-истинските неща са природата и животните всъщност. Ние продължаваме да се отнасяме изключително брутално към животните – избиваме слонове, избиваме носорози. Изяждаме акулите. Има едни ужасяващи сценки с едни полета, пълни с разрязани перки от акула. Това е жесток деликатес в Китай например. И това е драма, защото се избиват акули само заради техните перки. Сега хората ще кажат „Абе за какво ни занимават с някакви акули?“, и затова казвам, че всичко е пост-екологично, защото и това е някакъв начин за бягство от действителността. Защото много хора днес не се интересуват толкова от това какво става с бедните им съседи, колкото от някакви по-глобални проблеми като това, че носорозите или акулите скоро ще изчезнат (…) Но ние сме твърде изкуствени, за да бъдем твърде екологични. И в това е проблемът. Т.е. аз се опасявам, че много скоро ние няма да можем да си позволим да бъдем екологични и това е един период, в който осъзнаваме какво губим реално. И освен това може би вече е време да преустановим с патетиката и с лозунгите и с този, бих го нарекъл даже „изкуствен комсомолски патос“: „Нека да спасим делфините!“. Да, хубаво е да ги спасим, но ние няма да можем да ги спасим. Нека да спасим един. Нека всеки да отиде и примерно да погали един делфин. Нещо такова. Просто епохата на грандиозните неща отмина. Единствените грандиозни неща, които ни чакат, са грандиозните природни катаклизми. Да се надяваме, че няма да е в нашия живот. Други грандиозни неща ние вече не можем да сътворим, за съжаление“.
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от най-важните етио-джаз групи в света днес (с елементи на откровен пънк, прогресив рок и фрий джаз), пристига в София на 4 април, първия петък на месеца, по покана на концертната поредица "Аларма..
На международния ден на ромите "Кварто" музикантите ще изненадат публиката с изключителна програма със символно значение. Цигански музикални шедьоври, сред които: "Астурия" от Исак Албенис, "Кармен-фантазия" от Жорж Бизе-Пабло Сарасате, "Цигански напеви" от Пабло Сарасате, "Унгарски танци" от Йоханес Брамс, "Румънски танци" от Бела Барток,..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
"Младежки Литературен вестник" е нова и обещаваща инициатива, която събира млади хора, за да творят и да изразяват своите възприятия за съвременната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
