Гнездото на Стършелите: Вичо Балабанов и Сергей Трайков

Чуйте жуженето на стършелите Вичо Балабанов и Сергей Трайков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Привет, уважаеми слушатели, предлагаме ви една продукция на редакция „Хумор и сатира” и на вестник „Стършел”.
За никого вече не са изненада вести като: край Ямбол са хванати 17 нелегални бежанци; около Царево – 54; до село Бръшлян – 9; край Малко Търново – 16; до село Лозен – 120; около Мало Бучино – 39.
Да изброяваме повече няма смисъл.
Бежанците са плъзнали навсякъде.
Най-показателното за това е, че те станаха част от столичното ежедневие.
От самия център на София.
Всеки ден чуваме:
- я за арестувани 30 души на улица „Солунска”;
- я за задържането на 20 мигранти на площад „Македония”;
- я за блокада на „Женския пазар”, довела до ареста на още 50 от тях.
Тази притеснителна ситуация и очавиден хаос раждат въпросът: знае ли някой колко са бежанците, преминали през родните граници?
Официално в деветте бежански центъра са настанени около 2 хиляди души.
Това успокояващо число обаче е далеч от истинското положение.
По данни на държавната агенция за бежанците, само за периода от 1 януари – 31 август, подадените молби за получаване на хуманитарен статут са повече от 10 хиляди.
Но и това не е пълната картина.
Според МВР от началото на годината у нас са задържани 22 хиляди нелегални емигранти.
Къде са тогава онези 20 хиляди, които не са в бежанските центрове?
Никой на се нагърбва с отговор.
И какво правят те у нас, освен че се бият пред Халите, мотаят се из пазара и се омешват с проститутките на „Лъвов мост”?
Никой не знае.
И най-важното: какво прави държавата, за да контролира това нашестствие на огромна мигрантска вълна?
Преди дни заместник-министърът на МВР Филип Гунев отново напомни, че България не е транзитен коридор.
Бежанците и каналджиите обаче са на съвсем друго мнение и спокойно минават където, когато и както си искат.
Защото, след като бе построена оградата на южната граница, държавата ни все повече прилича на разграден двор.

Всички знаят, че горите поголовно се изсичат.
И какво от това?
Нищо.
Няма и няма кой да спре бракониерската армия.
Ето само един пример.
Служителите от лесничейството в Самоков – Георги Спасов и Тодор Тодоров, засичат в гората 25-годишният Сашо Иванов и 27-годишният Ангел Пенов – отдавнашни познайници на местната полиция и на горските надзиратели като системни бракониери.
Двамата вече почти били напълнили един камион с 3 кубика дърва за огрев.
Горските се опитали да ги спрат, но ромите ги пребили от бой.
Тогава лесничеите се обадили в полицията, откъдето изпратили на помощ мобилно звено.
Когато полицаите пристигнали, горските конфискували камиона с незаконната дървесина и го подкарали към Самоков.
На околовръстното шосе обаче група роми препречила пътя им с джипове и леки коли.
Те нападнали полицаите и горските, изхвърлили ги от конфискувания камион и изчезнали заедно с него в циганската махала.
Където се пръснали и укрили от закона.
Впрочем, законът не си дава много зор да ги наказва.
Защото насилието над горските надзиратели е ежедневие, но все остава безнаказано.
От началото на годината на територията на Горско стопанство – Самоков са задържани 41 кубика незаконно изсечена дървесина, 4 триона, 5 камиона и 2 каруци.
А за нарушения срещу Закона за горите са съставени 198 акта.
Бройката на осъдените бракониери обаче е – нула.
Кой знае защо, горските рецидивисти остават извън обсега на строгото и справедливо родно правораздаване.
Те вероятно ще влязат в затвора едва тогава, когато стане приказно чудо и поне един от тях се излъже да плати поне един акт.
Чудеса обаче стават само в приказките.
В българската гора крадат.
И бият.

Защо изхвърляме храните с изтичаща годност на боклука, вместо да ги сложим на масата?
В други страни под патронажа на Църквата или общинските съвети действат безплатни кухни, които раздават целогодишно на бедните храна по три пъти на ден.
А какво става у нас?
По данни на Българската хранителна банка, всеки месец в екарисажите се изгарят около 55 800 тона хранителни продукти.
Или годишно се изхвърлят около 670 хиляди тона храна.
Това се равнява на близо 2 милиарда и 200 милиона порции, ако се приеме, че всяка е по 300 грама.
В същото време по данни на Евростат, България е третата по бедност страна в Европейския съюз.
А 53 процента от българите не се хранят пълноценно.
Това означава, че около 4 милиона души не могат да си купуват достатъчно често месо, риба и плодове.
А всяко трето дете няма възможност да яде поне веднъж дневно пресни плодове, зеленчуци, месо, пиле и риба, понеже родителите му нямат финанси да ги купят.
В нормалните държави е прието да се даряват хранителните стоки, чийто срок на годност изтича след 4-5 дни.
У нас по принцип също.
Обаче родните производители и търговци предпочитат да изхвърлят годното за хапване, вместо да го даряват.
Защо?
Защото така им излиза по-евтино.
Таксите за екарисажа стигат до 5 процента, докато при дарение на държавата трябва да се платят цели 20 процента.
За ДДС.
Ако превърнем процентите в левове, ще видим, че става дума за милиони.
Шефът на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев съобщи, че при дарени 400 хиляди тона годишно меса и колбаси, производителите и търговците трябва да платят 320 милиона ДДС.
Докато за същото количество продукти, разходите за екарисаж са само 120 милиона.
Дори и Колчо Слепеца от „Под игото” ще види, че този икономическо-финансов механизъм, измъдрен от родните политици, е сбъркан отвсякъде.
От него губят всички:
- фирмите, които плащат за унищожаването на храната;
- държавата, която не е получила дори минимален данък за нейното дарение;
- и най-вече нуждаещите се, които остават гладни.
А това законово безумие може да бъде нормализирано много лесно: като се въведат данъчни облекчения при дарението на храни.
Това обаче може да стане, вероятно чак когато родните политици видят, че и техните хладилници са празни.
Но има много да чакаме, докато дойде това време.
Защото в България гладен политик се среща толкова рядко, колкото и честен.

Споделете

Гнездото на Стършелите: Вичо Балабанов и Сергей Трайков

Дигитален портфейл за цифрова самоличност в ЕС

Майка, мигрант и предприемач: Анна и сладкият ѝ успех

Личните данни в правото на Европейския съюз

От мечта към реалност: Пътят на Сдружението на българите на Крит

Българският език и култура обединяват млади учени на международна конференция

Софийският международен литературен фестивал – поле за среща със световни писатели

Преподавателят и Принцът: Нишкови за фотографията – като страст и професия

"Безсъдбовност" – романът на Нобеловия лауреат Имре Кертес

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР