Мария Спирова: Заверата ДПС – ГЕРБ много добре знае как се контролира това общество

Защо представите на българските политици и общество за почтеност са криворазбрани и кому е нужен съветник по почтеността, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Мария Спирова.

"Мисля, че трябва да се тръгне от това как почтеността се чете в различните общества.

Това, което, според мен, трябва да усетим сами за себе си, е, че българското общество не се подчинява на законите за публичност и длъжностна характеристика, така както те са известни на установените западни демокрации, и затова има причини. Причините се коренят в много различната политическа и неполитическа, главно антиполитическа история, която българската националност и култура са преживели. Думата за почтеност има един добър синоним – приличие, който означава нещо, което е прилично и присъщо някому. Тоест, разбирането за почтеност и приличие идва от там какво кому, според ролята му в едно общество, е присъщо и приемливо.

Къде са границите във функциите на хората, във връзка с това, каква роля имат в обществото. Връщайки се към господин Желязков и неговия съветник по почтеност, тук наистина големият въпрос е каква е функцията на политика, на служебното лице, на държавника в България, и какви са измеренията на неговата почтеност. Границите на почтеността са тези, които отделят хаоса от реда и доброто от злото. Фактически ние в речников план разбираме почтения човек като човек, който разбира, независимо дали някой го гледа или не, кое е добро и кое е зло, и действа според тези свои разбирания за фундаменталната разлика между добро и зло, независимо дали това ще има някакъв личен отзвук за него, дали ще има последици за него, ако в някакъв момент, в който никой не го гледа, той извърши нещо лошо. Крадене, вземе да продаде там едни работи, дето никой няма да разбере, че ще ги продаде, ако не беше, да речем, Боян Юруков и неговият блог. Ето тази представа за почтеност е фундаментално хирургически отстранена от българската представа на всички нива, включително и на политическото.

Тоест, това, което ГЕРБ опита да направи, е да извърши процедура, за която никой да не разбере. В голяма част от българската политическа среда всичко е позволено в момента, в който може да се предпази от публичност. Ако може, тези неща, които, да речем, се случват в момента с търговете, ние виждаме как всяка информация за тях агресивно и истерично се сваля от онлайн пространството, в момента, в който някой журналист или Боян Юруков посочи за това, се започва истерично триене на всички възможни следи от този план. Не защото те изпитват срам от това, че извършват неща, които са очевидно не в интерес на българските граждани, което е причината те да съществуват. Тук пак казвам, обществената роля на политика е да работи в интерес на гражданите, но българските политици, в голямата си част, никога не са забелязвали това. Тяхната роля е да узурпират властта.

Тук, ако се завърнем към почтеността, ще кажа, че българските политици се отнасят към почтеността, както частните граждани в България – докато никой не ме гледа, докато аз съм достатъчно сигурен, че няма да има никакви последствия от планираните постъпки, които смятам да извърша строго в свой интерес и ничий друг, аз съм тотално в правото си да ги извърша. Голяма част от българското общество преживява това по същия начин – демек – не е срамно да си гониш интереса. Срамно е най-вече да те хванат, защото това означава, че не си достатъчно адаптиран, че не си достатъчно умен да го преследваш по най-хитрия и целесъобразен начин."

Доверието в почтеността на българската политическа система

"Не съм сигурна, че е възможно да има по-подкопано доверие от българското в собствената им политическа класа. Този съветник по почтеност е жест, който е, от една страна, прекалено закъснял, и от друга, издава известна концептуална безпомощност, защото срамотиите са извършени. Защото има протести, има много хора, които все пак са на мнение, че поведението на правителството и поведението на големи части от парламента е тотално в разрез с публичния интерес по един вече безкрайно агресивен и безсрамен начин. Това е един перформанс – ако вие смятате, че аз нещо не се ориентирам какво е почтеност, ще си назнача съветник, който да ми казва. Самият факт, че човек, който не разбира какво е почтеност, трябва да си назначи човек и да му плати за това, е ексцентричен. И разбира се, не работи."

Цинизмът и почтеността

"Самата представа на българското общество за функцията на политиците е цинична и политиците изцяло конформират с тази представа. Проблемът на нашите протести и на нашия преход е именно в това, че политиците се държат точно по начина, по който българското общество автентично очаква те да се държат. Сходен е проблемът и с журналистите. Българското общество очаква от тях да са напълно несериозни и голяма част от тези, които ние виждаме телевизирани, се държат точно като лакеи. Т.е. има една класа политици, една класа прослойка журналисти, които се опитват да бъдат професионални, но те са напълно засенчени от хората, които имат свръхпредставяне в медийната и публичната среда, които са хора, които упражняват техните професии тотално цинично, спрямо истинската принципна функция на тези роли.

Обществото постоянно получава потвърждения на своите предразсъдъци спрямо от тези роли. Така че, когато се явят някакви хора, които не действат в границите на този предразсъдък, обществото казва "на теб каква ти е играта, ти на какъв ми се правиш. Ти сега на мене ще ми кажеш, че си единственият принципен и единственият, дето не заслужава да го мачкат". И не се получава. Ние нямаме живян опит като граждани, които биват управлявани от хора, които не са изцяло цинични в управлението, в ролите си, в начина, по който те консумират или властта, или публичната си позиция."

Защо обществото има очакване за цинично управление

"Това, което няма у нас, е фундаментална вяра в легитимността на държавата, като източник на правораздавателна сила. Държавата е някакво държач на ресурси, които се управляват единствено чрез насилие, което се използва само за контрол в разпределителното на други ресурси. Затова и България има най-много полицейски служители на глава от населението в целия ЕС. Виждаме как всички протести, които се вдигнаха още първия път, в който персоната на господин Пеевски стана одиозна фигура в България, видяхме свръхполицейското присъствие и брутализъм, защото българската държава е монополист на насилието. Тя не го използва за защита на гражданите си и в техния интерес, а именно за да смачка, да контролира тяхното желание за промяна. Ние сме в ситуация, в която упражняването на лична почтеност изглежда като малка адаптираност в средата, в която ни се налага да живеем. Така че е нормално този цинизъм да съществува."

Плюшените зайчета на почтеността

"Жените в българското пространство в последните 20 години силно и агресивно се инфантилизираха. Преживяваме едновременно два типа състояния. От една страна, жените могат да бъдат съдии, могат да бъдат министри и т.н.. Но в същото време, да си спомним какво направи Бойко Борисов с една от най-висшите си функционерки, на какво я подложи и как я нарече в един изтекъл запис. Става дума за много хубава двойнствена представа за жените. Ето, ставаш съдия, ама недей да го взимаш присърце. На ти едно зайче. Това е подигравка.

В българския цинизъм има една трогателна чистосърдечност – ние тук всичко знаем и самите съдии знаят, когато те са част от тази система на неформална власт, те знаят, че са там, за да играят буквално куклена роля в куклен театър. И това зайче доста ясно индикира точно тази роля. Това е игра. Това е наужким. Ти си съдия? Ма си наужким съдия. Всички сме в един и същи заговор, в една и съща завера.

Публичната среда е такава, че позволява сравнително чистосърдечно заявяване на това, че всичко това е проформа. Че – да, ставаш съдия, но е ясно, че твоите функции са изпълнителни, а не правосъдни."

Жестовете на демократичната част от опозицията и почтеността

"Тук има нещо, което трябва да кажем за неразбирането на демократичните политици и хората, които искат да представляват. Според мен, има задължение от страна на всеки, който се е наел да представлява или да твърди, че представлява част от обществото, има едно задължение да разбира как това общество иска да бъде представлявано. Именно поради така тоталното синхронизиране на циничността между общността и, да речем, партии като ГЕРБ и ДПС, не можем да твърдим, че нашето общество се чувства тотално непредставено. Целесъобразността е голямата ценност на българската култура, заедно с физическото имущество. Всеки политик, който разбира това, има комуникационен път към тях и може да се твърди, че той ги представлява. В този смисъл, аз се колебая да твърдя, че ГЕРБ не представлява българските гласоподаватели, които гласуват за ГЕРБ, доколкото те имат абсолютно сходни виждания за това как трябва да се работи с властта. Трябва да се дистрибутират ресурсите така, че всички да са яли.

Липсва консенсус между това какво очакват гласоподавателите на демократичните партии и какво тези партии правят.

Има раздвоение в тази група за това дали принципни жестове, да речем като оставката на Кирил Петков, са целесъобразни. Такива жестове биха работили единствено в ситуация, в която всички в политическата класа играят по тези правила, няма смисъл да се признаваш за виновен, когато така или иначе никой друг в тази група не играе по правилата. Тоест, настояването да играеш шах по правилата, докато другият шахматист непрекъснато събаря масата и те удря с шахматната дъска по главата. 

В един момент започва да изглежда като просто отказ да се съобразиш това какви са практическите правила на това, което вече не е игра, а си е война. Мисля, че точно тук се къса нишката в момента. ГЕРБ и ДПС са демонстрирали, че те са напълно имунизирани към принципни жестове и нямат нужда от тях, съответно такива жестове не им влияят по никакъв начин. Съответно, гражданите, които гласуват за демократични партии, виждат, че с всеки принципен жест тази партия губи от силата да се съпротивлява на настъпващата безпринципност, тогава този принципен жест е сам за себе си донякъде саморазрушаващ. Или поне така се интерпретира."

Какво очаква едно общество, което живее в такъв контекст

"На българското общество би му харесало държавата да изчезне напълно. Тук се корени огромният ирационален анархизъм на повечето българи. Аз не се изключвам от това, че съм отраснала в една държава и в една общност, в една улица с хора, които са правили всичко по силите си да живеят цял живот в разказа "Андрешко“ на Елин-Пелин. У нас има една искрена и рационална страст към разрушаването на цялата държава. Ние сме хем анархисти, хем нетърпеливи.

Демокрацията започна да изглежда на всякакви хора крайно нецелесъобразна, защото е бавна и изисква консенсус.

Ние най-много мразим държавният монопол към принудата на всеки един от нас, включително да ни тикне в затвора просто защото така е решила вчера. Просто при нас вече няма невинни и има само необвинени. Тоест, това, което ние не харесваме в държавата, е, че тя ни принуждава към неща, които ние намираме за нецелесъобразни, но те няма да си тръгнат. Ще си тръгнат аспектите от държавата, които са там, за да ни защитават от произвола на заграбилите институционалната власт. Ще имаме една унгарска орбанизация. Бойко Борисов е изключително добре специализиран в това да си създава проблеми и после демонстративно да си ги разрешава, за да е ясно кой е "батката" и от кого произлизат ресурсите, благата и решението на проблемите. Въпросът е, че с това е свързан един голям проблем. Кой решава кои са проблемите?"

Заверата ДПС и ГЕРБ много добре знаят как се контролира това общество – създаваш много законови затруднения, да речем на бизнеса, да функционира по какъвто и да е начин, с което го насърчаваш да започне да търси връзки с теб, с хората в структурите ти, за да решиш ти проблемите, които ти си му създал. И ние така можем стабилно да съществуваме дълги години."