Наближи ли 1 ноември, Денят на будителите, в публичното пространство се активизират темите за културата, паметта, наследството на традициите. Казват, че духовните измерения са безценни. Тъжната истина е, че в комерсиализирания ни свят все повече това се възприема като продукти без цена. Може ли с тях да платиш хляба, парното, тока, водата и т.н.?!
Кои места и срещи формират като личност специалната ни гостенка, за да има достатъчно сили да отстоява идеалите си? Къде са я отвеждали духовните и съвсем реалните житейски посоки? Нейното верую е, че у всеки от нас, особено в журналистиката, трябва да има по един Дон Кихот.
Работният й график е препълнен с делови срещи, много пътувания. Отстрани всичко изглежда лесно, дори примамливо. Дали наистина е така? Ще ви представим непозната страна от делниците и празниците на Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти.
Пътешествие към себепознанието човек може да направи и като съпостави представите си за България, със съвсем истински преживявания „на терен”. Какво знаят европейските студенти за страната ни, които изучават специалността българистика? Това лято група млади хора, ръководени от проф. дфн Любка Липчева - Пранджева, се впуснаха в необикновено литературно пътешествие из България в търсене на най-живописния маршрут. Кои места обиколиха с книга в ръка и по пътищата на България? Какво е накарало Лаура Хенер, едно момиче от Швейцария да учи нашия език, песните, легендите? Защо харесва Търговище? А Широка лъка? Как ще продължи проектът?
Да чуем проф. дфн Любка Липчева - Пранжева, гостуващ лектор в Института по славистика на Виенския университет, и Лаура Хенер, която в момента учи магистратура във Виена, и е носител на наградата на Посолството на Република България за „Най-добър студент по българистика за 2015 г.”
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg