Ако е вярно, че знаменитата максима "Законо е врата у поле" принадлежи на прословутите с хитростта си шопи, то явно наблюдаваме повсеместна шопизация в сфери и равнища на всекидневието и държавните дела, в които до неотдавна поне видимо законите не можеха да се заобикалят като "врата у поле". Закони все пак има, всеки го знае, дори децата и това е първото стъпало в градежа на правната ни култура, която от там нататък доброволно или по принуда обогатяваме.
Как е било преди десетина века – през далечното Средновековие – в българската държава, каква правна култура са имали поданиците на царщината, по какви закони са съдени делата им и как са се наричали блюстителите на правовия ред? В предаването "За думите" разговаряме по темата с проф. Марияна Цибранска, ръководителка на Секцията за история на българския език в Института за български език на БАН.
"Първите юридически текстове – преводни компилативни – са написани на глаголица и първият голям представител на това течение изобщо в старобългарската книжнина е първоучителят Методий… Сред неговите преводи се нарежда първата юридическа книга – това на гръцки е "Номоканон" от "номос" – закон и "канон" – правило, тоест това е едно обединение както на граждански или светски закони, така и на църковни или на каноничното право и което е преведено със славянската калка "Законоправило".
Също на Методиевото перо принадлежи забележителният текст, наречен "Закон за съдене на хората", превод и компилация по наказателните титули на много важния византийски правен сборник, наречен "Еклога", казва проф. Цибранска. Тъкмо в предисловието на Еклогата се намира и много обичаната от императорите сентенция, според която законите трябва да са угодни Богу и полезни за обществото.
Целия разговор с проф. Марияна Цибранска чуйте в звуковия файл.
Снимка – БНР
Преди няколко години един талантлив наш актьор с ярки комедийни изяви беше пуснал в интернет пространството видеоклип с псевдореклама за "Ороци по български език само за 5 лева" – "ороци" с начално "о" – точно така пишеше в обявата. Най-интересен беше отзвукът от тази правописна шега – имаше хора, които наистина повярваха, че това е реална..
Откакто е установена след Освобождението, официалната именна система у нас съдържа три елемента – лично, бащино и фамилно име. Паралелно с тях и много отдавна обаче картината на българските имена съдържа още едно специфично име – родовото. Една инициатива на учените от Секцията по ономастика на ИБЕ си поставя задачата да изследва българските родови..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските българи, които живеят в града и окръга. Чудесната новина споделя д-р Светлана Караджова, която ще води заниманията. Това е много добър жест от страна на университета, а интересът е голям,..
Световният ден на философията се отбелязва от 2002 г. по инициатива на ЮНЕСКО всеки трети четвъртък от месец ноември, тази година – на 20 ноември. Това е поводът Философският факултет и специалност "Философия" на Софийския университет и Сдружението на университетските преподаватели по философия да организират от 10 до 21 ноември поредица от прояви –..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически съветници. Дали обаче това само по себе си ще реши проблема без да се осмисли, регламентира и гарантира автентичното включване на училищните психолози в дейността на училищата и без да се реформира самото..
