Ако е вярно, че знаменитата максима "Законо е врата у поле" принадлежи на прословутите с хитростта си шопи, то явно наблюдаваме повсеместна шопизация в сфери и равнища на всекидневието и държавните дела, в които до неотдавна поне видимо законите не можеха да се заобикалят като "врата у поле". Закони все пак има, всеки го знае, дори децата и това е първото стъпало в градежа на правната ни култура, която от там нататък доброволно или по принуда обогатяваме.
Как е било преди десетина века – през далечното Средновековие – в българската държава, каква правна култура са имали поданиците на царщината, по какви закони са съдени делата им и как са се наричали блюстителите на правовия ред? В предаването "За думите" разговаряме по темата с проф. Марияна Цибранска, ръководителка на Секцията за история на българския език в Института за български език на БАН.
"Първите юридически текстове – преводни компилативни – са написани на глаголица и първият голям представител на това течение изобщо в старобългарската книжнина е първоучителят Методий… Сред неговите преводи се нарежда първата юридическа книга – това на гръцки е "Номоканон" от "номос" – закон и "канон" – правило, тоест това е едно обединение както на граждански или светски закони, така и на църковни или на каноничното право и което е преведено със славянската калка "Законоправило".
Също на Методиевото перо принадлежи забележителният текст, наречен "Закон за съдене на хората", превод и компилация по наказателните титули на много важния византийски правен сборник, наречен "Еклога", казва проф. Цибранска. Тъкмо в предисловието на Еклогата се намира и много обичаната от императорите сентенция, според която законите трябва да са угодни Богу и полезни за обществото.
Целия разговор с проф. Марияна Цибранска чуйте в звуковия файл.
Снимка – БНР
Проф. Андроника Мартонова, специалистка по история и теория на киното, университетска преподавателка, зам.-директорка на Института за изследване на изкуствата при БАН, гостува в рубриката "Всичко за образованието". Разговаряме за потенциала на изкуството да развива качества, умения и нагласи у младите личности. Темата е провокирана от впечатлението,..
През последната година проф. Колева-Златева, преподавателка във Великотърновския университет, е лекторка по български език и култура в университета във Фрайбург, едно от най-старите висши училища в Германия. Българистиката там се развива от 2006 г. , а първата лекторка проф. д-р Румяна Конева занася в Семинара по славистика ръкописите на записките от..
Какво е да си потомък на българи преселници отпреди два века в чужда страна, гражданин на близка държава, в която се води война, какво ти струва да пазиш семейната памет и говора на предците си и същевременно да търсиш мястото си в днешния свят, преоткривайки съвременния език и действителност в родината на дедите си. Такива въпроси си задаваме,..
Десетото издание на колоквиума ще събере учени от няколко европейски държави, които ще запознаят колегите си с темите, по които работят. Научният форум има история, която е показателна за съдбата на старобългаристиката и изобщо хуманитаристиката у нас през последните десетилетия. Началото е поставено през 1980 г., когато се основават Катедрата по..
Борислава Зашева е училищна психоложка и семейна терапевтка. В рубриката "Всичко за образованието " тя коментира причините за възникване на конфликти в детска и училищна среда, често погрешната реакция на възрастните и споделя опит и препоръки за действията и поведението им при подобни ситуации. "Конфликтът е среща на различия, среща на различни..
Борислав Вълов, по-известен с артистичния си псевдоним Ей Бо, е актьор в Шуменския театър и участва в постановки, част от които "Сграбчи лъва",..
От 3 до 8 септември във Варна се провежда третото издание на Форум "Буна" – най-голямото у нас събитие за съвременно изкуство с международно участие...
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
