Гнездото на Стършелите: Сергей Трайков и Вичо Балабанов

публикувано на 25.01.16 в 10:15

Чуйте жуженето на стършелите Сергей Трайков и Вичо Балабанов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Гнездото на Стършелите“, съвместна рубрика на програма „Христо Ботев“ на БНР и вестник „Стършел“.
Законотворците от Народното събрание изковаха поредния спорен закон.
Те разрешиха вноса на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини с цел тяхното унищожаване или утилизация, казано по-разбираемо това означава рециклиране.
И това се прави, въпреки че все още не е приключило следствието за трагедията край видинското село Горни Лом, когато на 1 октомври 2014 година в завод „Миджур” при унищожителен взрив загинаха 15 работници, които обезвреждаха стари гръцки противопехотни мини.
Тогава правителството наложи мораториум върху вноса на стари боеприпаси.
А на 8 април 2015 година Министерския съвет взе Решение № 225, което гласи:
„Забрана за внос на всички видове боеприпаси в България от друга държава с цел утилизация или унищожаване.”
Сега обаче бе приет закон, който позволява държавата ни да стане сметище на излезли от употреба боеприпаси, които другите изхвърлят, за да се отърват от тях, защото са опасни.
И без това в момента в различни складове има хиляди тонове наши остарели снаряди, които са готови да се самовзривяват, а ние на всичкото отгоре ще внасяме и чужди.
Кое наложи приемането на този неадекватен закон?
Кой има полза от него?
Лобистите, които обслужват интересите на печелещите от този бизнес фирми и техните собственици.
И този лобизъм явно е платен повече от добре, защото законът, който заобикаля забраната, наложена от правителството на ГЕРБ за търговия със стари боеприпаси, бе внесен за гласуване в парламента от групата на... ГЕРБ.
Тоест, министрите решават едно, а депутатите - точно обратното.
Няма по-голямо доказателство от разнобоя в управлението на държавата.
И от това, че тя се управлява не от министрите и депутатите, а от хората с парите.

Големият проблем с корупцията при катаджиите може да бъде надминат само от огромния брой жертви по пътищата.
Който не спира да расте.
Изненадващо от „Пътна полиция” обаче демонстрират оптимизъм в тази посока.
Те се хвалят, че действат.
За пример посочиха, че през септември 2014 година са монтирали до столичния мол на булевард „Цариградско шосе” свръх модерна камера-радар.
Там ограничението на скоростта е 80 километра в час.
Откакто е била монтирана, камерата засича по около 1000 автомобила с превишена скорост.
На ден.
Обаче въпреки новата техника, нито един от шофьорите-нарушители не е глобяван.
Нито тогава, нито днес.
Нито утре.
Нито вдруги ден.
Защо ли?
Ами защото радарът не е собственост на българското Министерство на вътрешните работи .
Той е собственост на немската фирма, която го е произвела.
Едва през тази година предстои да бъде обявена обществена поръчка за купуването на 184 стационарни радарни камери от подобен вид, които ще бъдат разположени на участъците, където стават най-много катастрофи.
А крайното приключване на поръчката ще отнеме най-малко 6 месеца.
От „Пътна полиция” признават, че дотогава никой от летящите с висока скорост по „Цалиградско шосе” няма да бъде глобяван.
Тоест, засега всичко си продължава по старому: каквото и да се монтира, катаджиите ще продължат да си прибират сухото, а свърх техниката ще плаши само гаргите.

Много го закърши родният футбол.
Клубовете ни отпаднаха от всички международни турнири.
Националният ни отбор от години не може да се класира за участие нито на европейско, нито на световно първенство.
Българският футболен съюз пък няма никаква представа как да излезе от този лабиринт.
Мрачното униние обаче беше разпръснато от екснационала Благой Георгиев.
Той сега рита в руския „Рубин”.
Благо се ожени за рускиня, тя взе неговата фамилия, а той оповести оригинален начин за постигане на по-добри резултати.
Футболистът, известен като Джизъса, поради огромна татуировка на Исус Христос, беше засечен да дълбае с монета по Колизеума.
Понеже по тялото му вече нямало и милиметър свободно място.
Това огромно затруднение обаче накарало Джизъса да открие изненадващ печеливш изход.
Не само за себе си и, а и за футбола.
След като по когата му няма място за повече татуси, той се обърна към футболните си обувки.
И изписа на всички бутонки – и на тренировачните, и на другите, с които участва в официални мачове, името на своята нова съпруга – руската танцьорка Есмер.
Тока вече Благой Георгиев ще рита топката и противниците си с нейното любимо име.
И обнадеждено казва, че се надява така да вкарва много повече голове.
Това е един пример за БФС, че когато успехите не идват с демодирани тренировки, калпави треньори и купени мачове, трябва да се търсят други, нетрадиционни начини за покоряване на футболните върхове.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Гнездото на Стършелите: Сергей Трайков и Вичо Балабанов

От мечта към реалност: Пътят на Сдружението на българите на Крит

Българският език и култура обединяват млади учени на международна конференция

9600 безвъзмездни книги: Подкрепа за децата, бягащи от войната

Енеаграма: Колко са поведенческите модели?

Паневропейска конференция обединява държави за енергийна солидарност

"Есенна соната" на Плевенския театър гостува в София

Софийският международен литературен фестивал – поле за среща със световни писатели

Преподавателят и Принцът: Нишкови за фотографията – като страст и професия

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР