Само на десет километра от Троян, в живописния Орешак, на брега на река Черни Осъм, времето сякаш е с други измерения. Няма ги безизразните панели, нито небостъргачите, които да препъват окото. Наоколо – красива природа, гласове на птици, каменни основи, покрив от керемиди, помежду им се редуват бели зидове с дървени чардаци, градени на широко, а не както в полуделия от скорости и стрес съвременен наш вертикален свят. Там, в зелено-пъстрия уют на треви, цветя и дървета, сред огърлицата от старопланински върхове, ви очаква Троянската света обител.
Ставропигиалният манастир „Успение Богородично” е включен под номер 31 в списъка на най-популярните места за посещение у нас „100-те национални туристически обекта”. С книжка в ръка, с ентусиазъм да поставят поредния печат, обикновено по своя маршрут туристите планират и посещение в манастира. Доколко сме готови за такова „превключване”? Не е като в автомобила – с механична смяна на скоростите. Там ни очаква различен свят, с други правила, с друга речева стилистика. Какво означава ставропигиален?
Защо свеждаме глава още с пристъпването през входния праг? Какво изобразяват стенописите? Отивайки в Япония, при среща с традиционния за Страната на изгряващото слънце театър „Но” или „Кабуки”, попадайки на тамошни храмове и порядки, е обяснимо да не разбираме много. Но тук сме у нас, на родна територия, в земята на нашите предци, изграждали с надежда и любов същите тези православни църкви и манастири. Това е част от собствената ни памет, в която има изпитания, мъка, въжделения, вяра, споделена радост. Тук, върху икони и стенописи, ще открием обичайни за православния канон светци и библейски сцени. Но ще открием и редки сюжети: срещу олтара, на централно място са изобразени светите равноапостоли Кирил и Методий, софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски), образи на ктитори, дори автопортрет на самия художник Захарий Зограф. Една чистосърдечна хроника на епохата, послание, което днес стига до нас: храмът е място за искрена изповед, обител за утеха, извор на духовна енергия, упование в Бога и вяра в бъдещето.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg