Както показват тези местни наименования на двата сравнително късно проникнали у нас зеленчука, тяхната история е преплетена. И както обикновено, следите остават в думите, с които ги назовават българите в различните краища на нашата езикова територия, а също и в думите на съседните балкански езици. Някъде дошлият от Индия патладжан е познат по-отдавна и „новопристигналият“ домат се назовава с името на вече познатия зеленчук. Другаде е обратното. В Цариград – столицата на Османската империя – градинарите, много от които гурбетчии от българските земи, наричат домата „френски (т.е. европейски) патладжан“. С връщането на гурбетчиите у дома, това наименование и самото растение става известно в родните им краища. Оттам и едно от имената на домата – „френк“. Доматът прониква и по друга линия у нас – от Италия към Гърция и на север – с ацтекското по произход название „томатл“, с което, разбира се променено, го наричаме и днес. Там където пък доматът е изпреварил патладжана, се появяват имена като „син домат“, „морав домат“, „черен домат“, а за да няма грешка се уточнява „червен домат“. Така на картата с различните наименования на двата зеленчука се очертават пътищата на културни влияния на Балканите, разказва Дарина Младенова, гл. ас. в Софийския университет.
• Езикови справки по радиото: „вземам насериозно“, „точно наобратно“.
• Забравете тази дума: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в края на XIX и началото на XX век. Инсталацията е реализирана по проект "Мултимедийна инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", финансиран от Национален фонд "Култура". Историческият музей в Стрелча ни..
Казват, че първите 7 години са определящи за възпитанието на човека, а какво е значението на първите 130 за едно списание? За това и за още куп други важни неща водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски разпитаха своите гости от списание "Лов и риболов" Калин Първанов, главен редактор, Христина Симеонова, зам.-главен..
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg