Тодор Галев: Само гражданският сектор и технологичните компании правят нещо за борба с дезинформацията

Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според  доклада "Справяне с TikTok-крацията на Балканите", изготвен от неправителствената организация Балканска инициатива за свободни медии, съвместно със "Сенсика" – българска платформа с изкуствен интелект за медиен мониторинг. Защо алгоритмите изместват конвенционалните медии и как това може да повлияе на демокрацията у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор Галев, доктор по социология в БАН, директор "Научни изследвания" в Центъра за изследване на демокрацията.

TikTok-крацията

"Трябва да кажем, че ние в България имаме изключително добри компании, работещи в тази област. За съжаление, само гражданският сектор и технологичните компании правят нещо за борба с дезинформацията, не толкова държавата. Да се върнем на "TikTok-крацията". Изследователите се опитват с тази игра на думи да кажат как използването на това, което на професионален жаргон наричаме "алгоритмично усилване", т.е. използване на специфичните алгоритми на всяка една платформа — била тя TikTok, била Facebook, Instagram, YouTube, няма значение, всяка си има специфични алгоритми. Използването на тези специфични алгоритми е, за да се постигне това, което се нарича "вирално" или "вирусно", или бързо разпространение на дадено съдържание — извън това, което бихте постигнали, ако не познавате тези алгоритми.

Много често това е свързано с използване на изкуствен интелект, на автоматизирани системи, така наречените ботове, на фалшиви акаунти и т.н.

Наречено е TikTok-крация защото това отразява как използването на алгоритмичното усилване обслужва определени политически цели и то в определени моменти, най-вече в предизборна обстановка. Докладът изследва именно какво се случва в предизборна обстановка.

В Румъния над 25 хиляди акаунта в TikTok, координирана кампания, организирана от един човек, с платени инфлуенсъри и т.н., промени до такава степен хода на изборния ден, че Румънският конституционен съд отмени първите избори. В България се случва нещо подобно. Специално този доклад обръща внимание, че по време на парламентарните избори миналата година, които съвпаднаха и с изборите за Европейски парламент в България — две в едно — TikTok е използван изключително успешно от по-малките, най-често десни партии в България, с всички тези методи, които изброихме."

Как става това

"В България, за разлика от Румъния, където имаше координирана кампания, зад която стои един човек, не се откриват такива големи координирани кампании. Има множество кампании, които се допълват. Те обикновено използват различни платформи. Едно и също съдържание, например, публикувано във Facebook, TikTok, Instagram и т.н. Ако в TikTok се появява видео, във Facebook се появява коментар към това видео и линк към TikTok видеото."

Хаштаговете

"Например, една партия има хаштаг с нейното име. Кражбата на хаштагове и координираното използване на откраднати хаштагове е да вземете този хаштаг и да започнете да го използвате ден-два преди изборите, но с негативни съобщения. Така хората, които следват тази партия и търсят този хаштаг, започват да получават вашите негативни съобщения за нея. Това може да се използва, ако искате да злепоставите дадена партия или политик. Или в тяхна подкрепа, за да замаскирате политическа реклама."

Инфлуенсъри — така наречените влиятелни лица

"Били те поп фолк изпълнители, артисти, политици, или въобще известни лица от медиите. В определени медии, социални мрежи, групи, те имат по-голямо влияние. И в България, но не само, този доклад, но и други анализи засичат такова използване на инфлуенсъри.

Сега, дали тези инфлуенсъри действат по собствено усмотрение, или са платени, е много трудно да се разбере. Но в повечето случаи, например в Румъния, службите направиха разследване и го доказаха с неоспорими доказателства. В България, за съжаление, подобно разследване все още няма."

Кои са партиите в България, които най-често се възползват

"Възраждане", "Величие", "Меч" – това са партиите, които според доклада са се възползвали най-много от TikTok на изборите. Между другото, това са и партиите, които залагат най-много и на YouTube каналите си, както сме показвали в друго наше изследване. Не толкова на Facebook. Във Facebook са предимно по-големите партии. Не че тези по-малки партии ги няма, но различна е интензивността на работа и публикуването на съдържание. И също така тези малки партии, крайнодесни според доклада, са тези, които използват най-много алгоритмично усилване. То задължително е свързано с използване на фалшиви акаунти, ботове и т.н. Ето тук именно се позволява излизане извън балоните. Първо, защото използването на различни алгоритмични методи позволява крос-платформено присъствие — в TikTok, Instagram, Facebook, YouTube и т.н. Това означава излизане извън балона.

И второто, което е по-важно: така наречената "кражба на хаштагове". Това означава, че ти не просто излизаш извън своя балон, а целенасочено навлизаш в други балони, които имат противоположно мнение на твоето, но успяваш да ги достигнеш. Или достигаш балони от хора, които са неутрални, или въобще не се интересуват от темата, но ти успяваш да ги облъчиш със своето съдържание."

"Мрежата "Правда" за руска дезинформация

"В доклада се обръща внимание, че "Правда" има специфичното таргетиране на много малки групи — тук наречено "хайпер таргетиране" чрез хаштагове — понякога стига дотам, че може много точно да се таргетират дори хора от конкретен град.

До такава степен са напреднали алгоритмите, специално на TikTok, че позволяват да се определят конкретни малки групи хора — според техните интереси, според това къде живеят, какво харесват и т.н. Използването на тези алгоритмични инструменти води до това, че можеш да ги определиш и да ги достигнеш. Това вече не е твоят балон. Това са хора, които понякога дори не знаеш в кои балони са, но успяваш да ги достигнеш."

Регулация в България липсва

"Да кажем така: трябва да започнем буквално от нулата. България изключително много е изостанала последните 2–3 години от развитието в Европейския съюз и въобще в глобален план — както на регулаторната, така и на институционалната рамка. Имаме някои институции, които трябва да се грижат за борба с дезинформацията, но, реално погледнато, те не работят заради липса на нормативна рамка. Примерно всички знаем, че в Комисията за регулиране на съобщенията беше назначен за така наречен "национален координатор", според Акта за цифровите услуги — един от европейските актове, които именно трябва да помогнат в борбата срещу дезинформацията. Но тя и до момента няма нито бюджет, нито капацитет, нито дори е направила анализ какво е необходимо да се промени в нормативната уредба и в кои закони.

Има хора, които искат да се справят с тези проблеми, но до голяма степен ръцете им са вързани. Прословутата "политическа воля", за която толкова често се говори, понякога липсва. На средно изпълнително ниво — в агенции, в министерства — хората искат да си свършат работата, но когато биват спъвани отгоре, това е много трудно."

Как български политици, претендиращи за проевропейска принадлежност, биха могли да се възползват от това, което крайнодесните правят в социалните мрежи и какви нормативни и законови промени са необходими, чуйте в звуковия файл.

Снимка – БНР