Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Огледало на времето: Женската красота през вековете

БНР Новини
Пръстен. Античен некропол на Месамбрия (Несебър). Злато, аметист. ІІІ – ІI в. пр. Хр.
Снимка: Красимир Георгиев

Имало ли е модни тенденции през ранно-желязната епоха? Колко стари са татуировките? Какви технологии са използвали майсторите на накити преди векове? В Националния археологически институт с музей при БАН до 25 септември е представена изложбата „Огледало на времето: Женската красота през вековете”. Експонирана е в залата за Временни изложби на музея. Акцентът е предимно върху женската мода в земите на днешна България в периода от ранно-желязната епоха (Х-VІ в. пр. Хр.) до Късното средновековие. Тя проследява промените в прически, облекло и украшения на благородната жена през вековете, разгледани на фона на важни явления в историята на Югоизточна Европа като Гръцката колонизация, попадането на българските земи в рамките на Римската империя, създаването на Българската държава, попадането й под византийска и по-късно османска власт.
Много може да се говори за експонатите, но най-добре е да се видят на място. Да вземем за илюстрация пръстена на снимката. Той е от античен некропол на Месамбрия (Несебър). Злато, аметист. ІІІ – ІI в. пр. Хр.
През ІV – ІІІ в. пр. Хр. в Тракия навлизат модни накити, характерни за космополитния елинистически свят. Стават популярни полихромните ефекти в украсата чрез емайл и инкрустация на цветни камъни и стъкло. Новият стил доминира и през ІІІ – І в. пр. Хр. Изявява се главно в крайбрежните елински градове, които следват ритъма на развитие на гръцката ювелирна мода. Тя е в разцвет в Месамбрия, където сред всички бижута, които са на мода, са и пръстените със скъпоценни камъни.
А има още толкова изящни и красиви накити, пособия, с които дамите винаги са намирали начин да откроят своя стил и вкус.  
За най-интересните акценти в изложбата разказва директорът на музея, доц. д-р Людмил Вагалински.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05