"Българите" (The Bulgarians) е двуезичен фоторазказ. Преобладават нюансите на сивото, може би за да бъде избегнато обвинението в прекалено очерняне или, недай Боже, представяне в черно и бяло на нашите сънародници, попаднали пред обектива на автора Антони Георгиев. В Радио България сме представяли негови фотоси от „тракийска“ и от „римска“ България, а на провокацията дали това е съвременният образ на „българска“ България, Антони бе категоричен:
Не, ако предишните бяха документални книги, това по-скоро е документално изкуство, което цели да покаже със средствата на черно-бялата фотография идеи, състояния, ситуации.
Корицата е привидно поетична, снежната белота и контрастната фигура не дават идея за далечните от естетическите ни критерии образи, които някои биха определили като криви, а по-крайните биха стигнали до „бестиарий“. Както става дума и в текстовете (освен авторов, има и предговор на културолога Георги Лозанов) – това са хората, които никога няма да попаднат в новините (освен може би в криминалната хроника). Тези, които сме свикнали да приемаме за електорат, определящ чрез механизмите на демокрацията органите на народовластието. Идеята, по думите на автора, е „да се наблегна върху разликите, но да се търсят и общите характеристики“. Идентичността е една от тях, чиято липса или изкривеност според Антони е в основата на останалите кризи, които изживява обществото ни, а България в последния четвърт век не направи почти нищо в изграждането на своята нова идентичност.
Идентичността е нещо индивидуално, тя не може да бъде налагана: ние живеем в ХХI век и отдавна не носим потури, въпреки че в последно време други неща искат да ни се налагат като идентичност.
Един от проблемите, които Антони предпочита да открои вербално след 10-годишните си кръстосвания из страната, е липсата на критическа мисъл сред българите.
За съжаление, способността за мислене не в черно-бели категории, което за мен в началото на 90-те ми се струваше, че започва да се възражда, в последно време като че ли намалява и има връщане назад.
Другият е в насажданата дилема „свобода или сигурност“, която може да има различни отражения, стигащи до нихилизъм. Като единствената обърната към обектива физиономия от дружески банкет:
Тези хора са абсолютно дезинтересирани към околния свят. Нулев интерес към това, което се случва около тях. С изключение на един човек, който те гледа фронтално и като че ли ти казва – „такива сме, но и други да бяхме, нищо няма да се промени“.
Книгата е вид отражение на местна почва на излязлата преди 60 години творба на Робърт Франк (с предговор на Керуак) „Американците“. В този смисъл може да се каже, че мечтата от сатиричната песен от началото на промените „Как ще ги стигнем американците“ вече е достигната. За автора подобен подход - „гледането на истината в очите“, има много по-голям ефект за България, отколкото туристическите брошурки. Като овчаря, за когото България е късче небе, което той държи в ръката си.
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg