22 септември, Денят на обявяването на независимостта на Царство България от имперска Турция, е ден, който доскоро в българската официална празнична номенклатура не фигурираше и дори не беше въобще почитан. С годините обаче, след като се установи колко сложно е в настоящето създаване и консолидиране на независима държава (примерите с републиките на бивша Югославия, с Косово и с продължаващите кюрдски усилия в тази посока са достатъчно красноречиви), и българските политици, и българските учени-хуманитаристи, и българските граждани разбраха, че всъщност това не е изобщо някакъв си там формален ден, че е едно дипломатическо и общодържавно усилие, постигнато с много пот на международната сцена. Ето защо е прав покойният професор Пламен Цветков, който пледираше, че в действителност 22 септември е денят, който би трябвало да е национален празник на България, вместо 3 март. Така или иначе, независимостта е обявена и това е един от много успешните ходове на младата българска държава, сравним може би единствено с възторга на Съединението. Но ако 6 септември и последвалата война е време на общонароден подем, за 22 септември факторите, допринесли за безспорното постижение, са доста по-коварни и извъртяни, фактори дипломатически, не народнически. Та тъкмо върху тях ще спрем вниманието си в предаването „Премълчаната история” на 21 септември, ден преди Деня на независимостта.
Гост: историкът доц. Николай Поппетров.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg