На 4 октомври 1903 година е роден Джон Атанасов. Причината в България да отбелязваме деня на информационното общество и празника на българския програмист и да поканим за коментар инж. Зеки Малунски, работещ в сферата на компютърната сигурност и същевременно хоноруван асистент по програмни езици и бази данни в Техническия университет в София. Програмист означава създател на компютърни програми, за което се изисква човек да притежава талант, креативност, 100-процентова съсредоточеност и да обръща внимание на всеки детайл и разбира се отговорност, тъй като всичко трябва да бъде пресметнато, подредено и изчислено.
Проучване на HackerRank представя по различни критерии 100-те държави с най-добри програмисти. В топ десет попадат държави само от Европа и Азия, като на първо място е Китай, а България е на 12-то място. Но това е подредбата по всички критерии. Това, с което може да се похвалим, че по критерия език за програмиране, в езика Java, който води всички класации за най-популярен език за програмиране, България е на трето място в класацията. Т.е. ние имаме едни от най-добри Java програмисти.
Зеки Малунски коментира, че за съжаление имаме доста български програмисти, които се реализират в чужбина. Аз самият имам много приятели и познати, които се реализират в чужбина. Те отиват да работят в големите компании, защото един програмист обича предизвикателствата или в страните, където заплащането е по-голямо. Хубавото е, че напоследък все повече и повече намалява тенденцията на реализация на програмистите ни в чужбина – те се реализират тук – от една страна в българските компании, които пишат основно софтуер за държавната администрация и големите институции в страната, а от друга в чуждестранни фирми, който имат офиси в България. И това е така не само защото данъците, заплатите и стандарта на живот тук са по-ниски, а най-вече защото имаме много добри програмисти.
У нас средната заплата на програмиста е около 3000 лева, а изпълнителните директори и управители в бранша взимат по 7 – 8000 лева, дори достигат до 15000 лева в най-големите компании. Интересна е една статистика на компанията PayScale и Международния валутен фонд, според която българските програмисти са на четвърто място в света по заплащане. България изпреварва някои страни от Европа като Португалия, където заплатата е 1000 евро, конкурираме се с Гърция, Италия и Испания, където заплата е 2000 – 2500 евро. А най-високо е заплащането в Канада, САЩ и северните страни от Европа.
На въпроса какво прави българското правителство за ИТ специалистите и програмистите в България Зеки Малунски отговори: Не бих искал да коментирам цялата картина, за това което прави правителството за развитието на IT бранша в България, като чужди инвестиции, стимулиране на IT бизнеса, образованието на IT специалистите и т.н. тъй като това не е моята област и не бих бил изчерпателен. Но бих искал да засегна един проблем, който макар да е една част от пъзела, който за някого може да изглежда малък всъщност е съществено важен за страната ни, а това е привличането на подготвени и добри IT специалисти в Държавната администрация и заплатите им. Тук правителството има какво да направи и то трябва да го направи много скоро, защото тази промяна е закъсняла с повече от 15 години. В началото на това лято вицепримиера Румяна Бъчварова предложи законови промени, с които въвежда четири нови длъжности в класификатора на държавната администрация за IT специалистите. За тях се предвижда заплащане между 1300 и 2100 лв. В сравнение с частния сектор, това все още не е напълно конкурентно, но е една добра крачка и трябва да се работи още в тази посока, защото все повече намалява броя на хората, които работят за каузата и за това да се чувстват полезни на обществото и държавата ни.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..