Радиоенциклопедия „Първите в следосвобожденска България – опитомяване на стихиите“. Епизод три: „Цветовете на огъня“

Цикълът „Първите в следосвобожденска България – опитомяване на стихиите“, разказва за значими личности в следосвобожденска България, поставили началото на професия или въвели някоя от науките в страната ни, или създали нещо за първи път у нас. Търсихме и представяме историите на забравени във времето „първи“ или такива, за които се знае малко. В същото време те са хора, със специфични професии, оставили следи в историята ни. Във всеки епизод се разгръщат историите на двама човека, „овладели“ по различен начин една от стихиите, заедно с приноса им за България.
В четирите епизода, е въведен и втори разказвач – философ. Той разсъждава какво са стихиите в цялост и една по една. Обсъжда с автора какво е: да си пръв в нещо. Изгражда асоциативни връзки между разказа и различните понятия, „изскочили“ от детайлите на историите. Какво е мечта, мечтател, създател, страх, укротяване, въздух, земя, вода, огън? Тази философска линия се оплита между историите, води ги или ги поставя в различен контекст – понякога ги подкрепя, а понякога ги опровергава, без да се възхищава или гневи.

В епизод три „Цветовете на огъня“ главен инспектор Стефан Стефанов, началник на сектор превантивна дейност в главна дирекция пожарна безопасност разказва за създаването на пожарното дело у нас. Как са изглеждали първите пожарни коли, униформите и защо са наричали пожарникарите по онова време „толумбаджии“. Как се преодолява страха от огъня, който „е като живо същество, което се ражда, расте, храни се, диша…“. Как звучи огънят? В разказа за огъня като стихия ще научите и за личността на Юри Захарчук, който „прави революция“ в пожарното дело у нас, след Първата световна война.
Когато си представяхме как огънят като стихия разрушава и заличава образи на хора, домове, градове, решихме да потърсим мястото или пък начина, където огънят създава, дори изобразява ликове и светове. И там между заличаването и създаването пред погледа ни се появи фотографията от началото на миналия век – с „големите черни кутии, бавните процеси на изгаряне на съставки, когато светкавицата избухва в огън, за да освети и запечата образите върху стъклените плаки“. За началото на фотографията в България, за първия фото журналист, за първата светкавица и специфичните процеси на „светлописа“ ни разказва Цветан Томчев, преподавател по фотожурналистика е НБУ.

На фона на динамичните, изпълнени с обрати истории, философът Евгени Митев ни въвежда в един паралелен свят на съзидание, спокойствие и размисъл за това какво са стихиите и защо за тях е „хубаво да се говори бавно“? Какво е огънят, може ли той „сам себе си да изгори“ и „самотно занимание ли е да бъдеш огън“? Какво се случва, когато между стихиите възникне неразрешимо противоречие и как образите от „Диалозите на Платон“ влизат в този разказ за опитомяване на стихиите? – за това и много над е диалогът с философията в този епизод.
С историческа стойност е и музиката в него. Пиесите на китара „Романс за моята мила“ и „Валс за младостта“ са композирани, изпълнени и записани малко преди началото на Първата световна война в Англия от военния пилот Радул Милов.