Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нови кедрови дървета са открити в подводната вкаменена гора край Созопол

Изследователите са извадили четири чувала от въглищния пласт

Стефан Велев
Снимка: БНР

Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите.

Първите изследвания на тази гора правят учените проф. Христо Пимпирев и проф. Нешо Чипев още през 1981 година. Тогава те пишат статия за откритието, но след това десетки години нищо не е правено. През 2022 г. изследванията са подновени от екип на Геолого-географския факултет и Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Тази година продължава и трябва да приключи неговото проучване.

"Тази година при проучванията попаднахме на един изключителен феномен – студената вода под 12-13 метра дълбочина. Това бе едно предизвикателство пред нас, не знам точно на какво се дължи, но това създаде доста препятствия при проучването ни. 20-25 градуса на повърхността на водата, а след 12 метра дълбочина температурата на водата стигаше до 9 градуса, което правеше на моменти работата ни невъзможна. Това се случи в края на юли, а през миналата година подобен феномен нямаше, нарича се термоклин.

Тази година тествахме една нова и интересна методика на проучване. Експериментирахме при проучванията с един подводен дрон. Той се свързва с компютър, това е съвременен апарат и може да работи независимо от променящите се условия. Този апарат може само да заснема, но не може да взема проби. Ние го използвахме за търсене на дървета, далеч от териториите на познатото и откритото до момента. Тази апаратура спестява много време, защото един водолаз може да работи под вода 40-50 минути, а този дрон е в състояние да работи над два часа, преди да му се изтощи батерията, и покрива големи райони. Чрез него открихме 3-4 нови дървета и отбелязахме нови територии.

През септември и октомври работата ще продължи. За наличието на въглищния пласт споменават в статията си още професорите Христо Пимпирев и Нешо Чипев, но за нас беше важно да установим къде се намира и какво представлява. Успяхме да извадим четири чувала от този пласт, които тепърва ще изследваме. Него ние открихме на дълбочина от около 20-21 метра. В състава на въглищата е записана много информация за начина им на образуване.

Чрез изследването им ще се стигне до информация за условията на средата, при която те са се образували, ще се определи степента на въглефикация. В тях се запазват микроорганизми, които ще дадат информация и за възрастта. Това ще спомогне с по-голяма точност да датираме подводната гора. Очакваме въглищен геолог да ги проучи. Имаме съмнения за наличието на фусил на малка шишарка в тези проби. През октомври и ноември вероятно ще приключим реалните подводни проучвания", разказа в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. Стефан Велев от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Целия разговор на Ани Костова със Стефан Велев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25

Регионален исторически музей Бургас: Природонаучна експозиция

Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..

публикувано на 09.09.25 в 16:30

Два златни и два сребърни медала спечелиха нашите олимпийци по информатика

България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...

публикувано на 08.09.25 в 15:15
 доц. Еленко Попов

Лекари от ИСУЛ с иновативно проучване за напреднал рак на простатата

Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..

публикувано на 05.09.25 в 17:00