Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По дигиталната нишка на АРИАДНЕ

БНР Новини
Помните ли древногръцкия мит за влюбената в Тезей Ариадна, която му дала кълбо вълнена червена прежда? На пръв поглед - що за подарък?! Особено като се има предвид трудната задача на Героя: да убие кръвожадния Минотавър, който обитавал Лабиринта на цар Минос в двореца Кносос. Дори да се справел с чудовището, съществувала реална опасност Тезей да се изгуби и никога да излезе навън. Изглеждало безнадеждно, но умната Ариадна намерила неочакван вариант. Докато навлизал в Лабиринта, Героят постепенно размотавал кълбото. А след като се справил с Минотавъра, по обратния път следвал червената нишка и стигнал до изхода . Оттогава изразът „нишката на Ариадна” Снимкасе използва като находчиво решение в сложна ситуация с много условности. Името се среща като Ariadne; Ariane; Αριάδνη; Ariádnê. Вероятно забелязахте приликата с АРИАДНЕ от заглавието. Само че проектът ARIADNE се пише с главни букви, тъй като идва от Archaeological Research Infrastructure for Archaeological Dataset Networking in Europe. Участват партньори от 24 научни и технически организации от 16 европейски страни (Италия, Великобритания, Холандия, Германия, Гърция, Австрия, Ирландия, Швеция, Испания, Словения, Унгария, Кипър, Чехия, България, Румъния и Франция). Това е Европейски проект по Седма рамкова програма България е представена от Националния археологически институт с музей при БАН, чрез Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България". Дигиталната карта има изключително важна роля за опазване на археологическото наследство, особено с оглед на различни инвеститорски и инфраструктурни проекти. Това е продукт без аналог, единодушни са специалистите от областта на историята, археологията, културата, икономиката, съвременното строителство. Така ARIADNE осигурява транснационален достъп на учени до данни, инструменти и ръководства, създава уеб - базирани услуги, основани на общоприети интерфейси. Всички данни вече са събрани в портал, достъпен през интернет, където те са преведени на английски език. Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България” непрекъснато се допълва и обогатява с информация. Трудът е огромен. В картата са нанесени около 20 000 значими обекта, но те са едва 1/10-та част от около 200 000 обекта на територията на цялата страна.
Краят на годината е време за равносметка, „сверяване на часовниците“ , поглед към най-близките и най-важни задачи през 2017-та година. От 8 до 10 декември 2016 година в НАИМ при БАН се провежда Работна среща по въпросите на наличната обработена информация, дейността на регионалните координатори по места, представяне на методиката на теренни издирвания с оглед актуализацията на данните и новия софтуер. В духа на съвременните технологии, пътят за популяризиране в Европа на значими български археологически обекти вече преминава по дигиталната нишка на Ариадне. Още подробности можете да научите от разказва в звуковия файл на доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05
Доц. д-р Атанас Мангъров

Недоизказано...?

Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..

публикувано на 12.07.25 в 09:05