Премиерата на Десетата симфония в ми минор от Дмитрий Шостакович е на 17 декември 1953 г. в Ленинград – в Голямата зала на Консерваторията с Ленинградската филхармония под диригентството на Евгений Мравински. Точната датировка на създаването ѝ е спорна. Пианистката Татяна Николаева посочва годината 1951, ескизи в архива на композитора разкриват идеи за тази симфония от 1946. Определят я като една от най-автобиографичните творби на Майстора. Може би защото за първи път в симфоничните му опуси се появява темата „автограф“ – музикалният монограм D-ЕS-С-Н (ре-ми бемол-до-си) от инициалите Д. Ш. в немска транскрипция. В третата част се появява и още една тема – настойчиво изпята от валдхорна 12 пъти! В нея е зашифровано името на Елмира Назирова, към която композиторът изпитва нежни чувства. За година до уволнението му от Московската консерватория (с мотивите „професионална непригодност” и лошо влияние върху младите музиканти), Елмира – азърбейджанско-еврейска пианистка и композиторка, е студентка на Шостакович. Когато се завръща в Баку да довърши образованието си, в протежение на няколко години е в постоянна епистоларна връзка с Дмитрий Дмитриевич. Той споделя с нея работата си върху Десетата симфония, кани я на премиерата, подарява й отпечатаната партитура с посвещение... Но не само лични емоции са вплетени в творбата.
Темата за доброто и злото неотстъпчиво присъства и в този опус на композитора, в който развенчава тиранина. Мнозина още на първото изпълнение са потресени от втората част и я възприемат като музикален портрет на Сталин. Смъртта му през 1953 г. отърсва Шостакович от мрачната депресия, в която е изпаднал след поредното публично заклеймение през 1948 г. с постановлението по повод операта „Великата дружба” на Мурадели. Безработен, за да издържа семейството, той пише филмова музика, дори продава партитури от личната си библиотека. И за да увери властта в лоялността си, създава ораторията „Песен за горите”, (за която получава Сталинска премия) и кантатата „Над нашата Родина слънце сияе”. Същевременно обаче излива истинските си чувства в Първия цигулков концерт, в клавирните 24 прелюдии и фуги (писани по модела на „Добре темперираното пиано” от Й.С. Бах), във вокалния цикъл „Из еврейската народна поезия” – произведение абсолютно немислимо за изпълнение в обстановката на официален антисемитизъм и ехото от изфабрикуваното дело срещу „лекарите-убийци”... И когато през 1953 г. се надига илюзорната надежда за промяна към по-добро, обявена е частична реабилитация на жертвите от репресиите, Шостакович представя 10-ата симфония.
Двама събеседници ще бъдат в студиото: маестро Емил Табаков (под негово диригентство със Симфоничния оркестър на БНР ще чуете творбата) и Мирослав Данев (звукорежисьорът на студийния й запис).
Концертът "Майсторите на белкантото – Росини, Доницети и Белини" ще гостува в Самоков на 17 март в залата на Читалище-паметник "Отец Паисий" и в Ботевград на 18 март в залата на Народно читалище "Христо Ботев 1884". Оркестър "Митонисимо" заедно с четирима солисти – оперни певци, под диригентството на маестро Огнян Митонов, ще изпълнят оперни и..
На 23 март се навършват 100 години от рождението на любимия български тенор от втората половина на ХХ век – Никола Николов. В предаването на 15 март в негова чест ще прозвучат архивни записи на музика от Верди, Леонкавало и Росини. Ще чуете в цялост и прочутата опера "Турандот" от Джакомо Пучини в запис от 10 ноември 1965 г. със солистите, хора и..
Нов симфоничен оркестър представя музиката на барока в концерта "Вивалди & Бах". В своята близо 35-годишна инициатива "Дебюти" ще се изяви младата фаготистка Розалия Ангелова. Концертмайстор ще бъде Елена Ганова. Ще звучат Концерт за фагот и струнен оркестър в ми бемол мажор от Антонио Вивалди и прочутият Бранденбургски концерт №3 сол мажор от Йохан..
16 март Свири Филхармонията на Германското радио Саарбрюкен-Кайзерслаутерн с диригент Петари Инкинен. 3.00 часа – Бела Барток (1881-1945), Концерт за пиано № 2 в Сол мажор, Sz. 95. Солист: Олли Мустонен (пиано). 3.31 часа – Традиционна стара унгарска мелодия – Никога не съм крал през живота си из сборника на Бела Барток "За децата", BB 53. Изпълнява..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение, от комуникирането с музикантите през годините. Дадох свобода на моите идеи." – думи на младия тромбонист и композитор Иван Мелин, който в самото начало на 2025 година представи на концерти пред..
На 23 март се навършват 100 години от рождението на любимия български тенор от втората половина на ХХ век – Никола Николов. В предаването на 15 март в негова..
Действителността - тя е главен герой на милиони филми. Ако погледнем към програмата на 29-ия София филм фест тя отново няма да изневери на себе си. На..
Въпреки безпрецедентния прокурорски и политически натиск, на който бяхме свидетели тази седмица, Конституционният съд взе своето решение по делото за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg