Нов симфоничен оркестър представя музиката на барока в концерта "Вивалди & Бах".
В своята близо 35-годишна инициатива "Дебюти" ще се изяви младата фаготистка Розалия Ангелова. Концертмайстор ще бъде Елена Ганова. Ще звучат Концерт за фагот и струнен оркестър в ми бемол мажор от Антонио Вивалди и прочутият Бранденбургски концерт №3 сол мажор от Йохан Себастиан Бах, както и неговата знаменита "Ария".
"Вивалди & Бах" ще се състои на 16 март в зала "България".
Повече за концерта – от разговора на Велин Манов в "Артефир" с Розалия Ангелова и Елена Ганова.
Антонио Вивалди – Над 400 инструментални концерта, 40 опери, оратории и кантати, симфонии, десетки сонати за различни ансамбли са се изпълнявали из цяла Европа. Писал е творби по поръчки на Луи ХV и Карл VІ, канен е да работи в Мантуа, Рим, Милано, Триест, Виена. Известен от дете като отличен цигулар, когато е ръкоположен след завършване на обучението си за свещеник, той получава пост в Благотворителното сиропиталище на милосърдието, една от четирите подобни институции във Венеция, финансирани от Венецианската република и даващи подслон и образование на сираци и деца от бедни семейства. В тези по същество консерватории момичетата получавали музикално образование и повечето от тях оставали в състава на хора и оркестъра. За техните редовни концерти два пъти в месеца Вивалди, или както го наричали "Червенокосият абат“, е написал повечето си концерти, кантати и църковни опуси.
Третият Бранденбургски концерт, сол мажор е написан за девет струнни инструмента и басо континуо, като струнните са разделени на три групи – три цигулки, три виоли и три виолончели. Този Бранденбургски концерт всъщност се състои само от две части, с преходен дял между тях. Разделението на три части е само за ориентация. Със своята завладяваща, раздвижена тема, първата част формира оживено взаимодействие между трите групи струнни. Тя е отличен пример за това, което по време на живота на Бах е било известно като „концертиране“ – а именно изграждане на диалог между различните инструменти. Вместо иначе обичайното адажио, втората част е съкратена до обикновена преходна секция, в която клавесинът свири два акорда от фригийски лад, който завършва на доминанта, почти като въпрос. Този стилистично-реторичен похват, доста типичен за барока, прави началото на третата част, което следва непосредствено, още по-ефективно. Изпълнено с жизненост, алегрото избухва от прехода като буйно рондо.
Елена Ганова е в състава на Нов симфоничен оркестър от 2013 г., а от 2017 е помощник концертмайстор. Завършва Националното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов” в Русе, а след това Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов. Лауреат е на конкурсите "Недялка Симеонова” в Хасково, "Панчо Владигеров“ в Шумен, "Светослав Обретенов“ в Провадия и други. Има редица солистични изяви със Софийската филхармония, Академичния симфоничен оркестър и симфоничните оркестри в Русе, Разград и Пазарджик. Участва активно в майсторски класове на наши и чуждестранни изтъкнати цигулари. През 2016 година започва да свири и на виола. От 2019 година е част от състава на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, а от 2022 и от Ансамбъла за старинна камерна музика Cantantibus Organis.
Елена Ганова е солист, камерен музикант и оркестрант с многобройни участия на концерти, семинари и фестивали, сред които "Мартенски музикални дни“ в Русе, "Варненско лято“, "Дни на класическата музика в Балчик“, Allegra, "Изкуството на Барока“, "Софийски музикални седмици“, "Европейски музикален фестивал“, "Новогодишен музикален фестивал“, Зимни музикални вечери "Проф. Иван Спасов” и други.
Розалия Ангелова е студент в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", средното образование получава в Национално музикално училище "Любомир Пипков“. Има участия с Филхармония "Пионер", Симфониета "София“, Академичен симфоничен оркестър към Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров“. Камерната опера в Благоевград и Държавната опера във Варна.
Снимки – Нов симфоничен оркестър
В предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
"Световноизвестни оперни увертюри на 4 рояла" е концерт, който събира 8 известни пианисти от 5 държави. Те ще превърнат четири рояла в могъщ оркестър, изпълнявайки някои от най-популярните оперни увертюри в историята на музиката. Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно със своя клавирен ансамбъл..
Той отдавна не е Кико от Пуерто Рико, както го описваха несведущите български медии миналия век, бъркайки го с Рики Мартин. Защото не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец – роден в Мадрид и отраснал в Маями. Любопитен фокус: един от онези, които отучиха средностатистическия американец от кънтрито и го свикнаха с латино попа. На фона на..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg