Не съществува архив без снимки и нито една музейна експозиция не е пълноценна, ако към изложените предмети, по един или друг начин, не са добавени фотографии. Те допълват музейното пространство не само с естетика, но и с уникална информация. За фотографията, като „другата памет“ на човечеството, и за съдбата на фотографа и неговата „способност“ да проникне и в най-скритите тайни на света, разговаряме със Зафер Галибов, един от най-известните български фотографи.
Със своя деликатен усет към фотографията моят гост днес е допринасял за оригиналното оформление на списанията „Лада“ и „Наша родина“ като фоторедактор. Работил е още в „Малък градски театър зад канала“ и Националната галерия за чуждестрaнно изкуство… А също и в Института по математика и информатика към БАН, от 2007 до 2010 г., по проекта „Паметта на лицата“ – фотографията като част от културно-историческото наследство – в секцията по дигитализация на научното и културно-историческото наследство. Представял е свои художествени фототворби на самостоятелни изложби в Париж, Виена, Тел Авив, Залцбург, Хелзинки, Москва, Варшава, Солун и на още много места по света … Участвал е също и в научни експедиции – в Непал, организирана през 1987 г. и през 2000 г. в Антарктида, отразявайки в оригинални фоторазкази своите преживявания. Създава и свои авторски албуми. По случай 24 май, през 2007 година д-р Зафер Галибов е отличен с наградата „Златно перо“ за принос в областта на културата. За своята активна дейност е награден и с бронзов медал и сертификат на ЮНЕСКО… Притежава почетен плакет на кмета на Мюи, Франция, а също и сертификат на френската аукционна къща „Тажан“ за оценител на произведения на изкуството…
През 2014 година защитава докторска дисертация в областта на фотографията в Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. Преподавател е във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
"Мократа риба. Първият случай на Гереон Рат", романът на Фолкер Кучер, който става основа на сериала "Берлински Вавилон", излезе на български в превод на Алеко Дянков. "Мократа риба" показва Берлин от 1929 г. – град на контрасти, където се сблъскват хедонизмът и авангардът с бедността, социалното недоволство и разделение, и травмите от..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19 ч. Повече за танцовото представление, в което участие ще вземат всички ученици от специалност "Модерен танц", в "Артефир" разказва Константина Ханджиева . Ръководителят на..
Балет "Арабеск" ще зарадва публиката с новия си танцов спектакъл "Алиса в страната на чудесата" на 21 февруари от 19.00 ч. и 1 март от 17.00 ч. на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Сценичната интерпретация и хореографският прочит на шедьовъра на Луис Карол са дело на Анна Пампулова, с помощта на драматургичната..
"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни писатели за деца се съчетават с рисунките на талантливи български художници. Сред авторите в поредицата сега се добавя още едно име – Хулио Кортасар и неговата "Историята на мечока", преведена от..
Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт Център. Донкин, създател, двигател и дух на този фестивал, разказва за неговото начало и за промените във формата през годините. "Времето, в което живеем, е променило междучовешките,..
Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт..
Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в..
"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg