Предлагаме Ви фрагменти от продукцията Homo fugit velut umbra, „Пасакалия за живота“. Дискът съдържа пиеси на Стефано Ланди – италиански композитор и преподавател, певец, изпълнител на арфа, китара, теорба, орган. Роден е в Рим през 1587 година. Работи във Венеция и Падуа. Престоят в Северна Италия носи на Стефано Ланди познание за прогресивната Венецианска композиторска школа, чийто маниер е бил внимателно отбягван в консервативния Рим. След години се завръща във Вечния град. Въпреки че живее в несигурното време на Контрареформацията, Стефано Ланди си е позволявал волността църковните творби, които пише, да съдържат (относителна) модерност и свобода, вероятно наследени от напредничавата Венецианска школа. Верни сме и на създалата се традиция тук редовно да звучат кантати на Йохан Себастиан Бах. Големият майстор е възприел необходимостта неделната служба да има различни творби, съобразени с различните църковни, подчинени на канона, теми и се е стремил да пише за всяка от тези недели по една кантата.
За неделната служба в църквата „Свети Николай“ Бах написва творба, която е била изпълнена на 30 май 1723 година. Но за да не остане пренебрегната съседната енория, композиторът създава друга кантата, която е била изпълнена седмица по-късно, на 6 юни в църквата „Свети Тома“. Там, където по-късно ще звучи и Баховият "Матеус Пасион". Част от текстовете в кантатата „Нека небесата разказват за Неговата слава, Глория“, BWV 76 са създадени от Йохан Себастиян Бах върху текстове – псалми на Мартин Лутер. Днес в XXI век можем да си позволим, наред с католическите творби на Стефано Ланди, да чуем произведение, което носи духа на протестантството.
Та нали всичко е създадено с искрената мисъл и чувство към Твореца!
сряда, 19 април, от 1.00 часа
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg