Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Жените композиторки“: Изабела Леонарда

Снимка: novadomusnovara.it

Италианката Изабела Леонарда – музата от Новара, е една от най-продуктивните жени композитори и музикални педагози от епохата на барока. Творчеството ѝ е предимно на духовна тематика – 20 опуса с над 120 мотети, 18 духовни концерти, 17 меси, 12 сонати, 11 псалми, драматични диалози, инструментални църковни сонати, магнификат, солови песни по народни текстове. Съчиненията ѝ се издават в Милано и Болоня в периода 1665-1700 г. Неин музикален наставник е капелмайсторът на катедралната църква на Новара Гаспаро Казати – талантлив, но малко известен композитор. В един от своите сборници Казати включва два драматични диалога, които днес са известни като най-ранните творби на Изабела Леонарда. Много малко се знае за други нейни учители, но се смята, че се е изучавала музика вкъщи поради високия си социален статус.
Изабела Леонарда е родена на 6 септември 1620 г. в град Новара. Семейството ѝ е със стари и добри традиции, уважавано от поколения и много от неговите членове са активни в църковните дела и заемат граждански управленски и военни позиции. Баща ѝ – граф Жан Антонио Леонарди, е градският съдия. Когато е на 16 години Изабела постъпва в Ордена на Св. Урсула в родния си град и до края на живота си остава в манастира. Там заема ръководни длъжности, включително и капелмайстор, и достига до духовната титла абатиса през 1686 г. Преподава на монахините музика и това й позволява да изпълнява собствените си произведения.
Славата на Изабела Леонарда остава само в родния ѝ град, музиката ѝ практически е непозната в другите части на Италия. Не е известна като блестяща изпълнителка, вероятно заради избрания от нея скромен житейски път, но това ни най-малко не намалява заслужената ѝ почит като талантлива композиторка.

четвъртък, 20 март, от 17.30 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05