Мариян Бачев и Герасим Георгиев-Геро в „Радиотеатър след полунощ”

Някога, много отдавна, един вестоносец тичал до пълно изтощение, за да предаде важно съобщение. Било въпрос на чест съобщението да бъде предадено, било по-важно от живота на вестоносеца. Така започнал маратонът. И оттогава до сега все тичаме. Времето сякаш се забързва и искаме или не, полагаме огромни усилия да ускоряваме темпото, за да не изпаднем от централните писти и да не изостанем от челните места. Едоардо Елба базира пиесата си именно върху идеята за безкрайното и смъртоносно тичане на днешното човечество, което довежда или до фатален край, или до съществени прозрения. Защо тичаме? Къде е финалът? Какъв е смисълът? Наистина ли трябва непрекъснато да се тича? Хванати в капана на болното цивилизационно надбягване, не пропускаме ли най-важното – приятелството, семейството, любовта? Забелязваме ли простите и красиви неща, които са същността на живота ни? И когато все някога спрем – от преумора или защото сме прекосили финалната права – кого ще срещнем и какъв отчет ще дадем? Свободно ли преживяхме дните си или се оказахме пленници на най-обикновено състезание?
Авторът на „Нюйоркски маратон” е италианският писател Едоардо Елба. Роден е през 1954 г. и живее в Рим. Мариян Бачев и Герасим Георгиев-Геро претвориха най-известната му пиеса „Нюйоркски маратон” под режисьорската палка на Борис Панкин.