Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Музикални фамилии“: Владигерови

Панчо и Любен Владигерови
Снимка: vladigerov.org

В сравнително кратката история на българската професионална музика легендарната фамилия „Владигерови“ заема особено място. Не само със своята продължителност във времето (над 100 години), не само с яркото присъствие на 3-те поколения Владигерови на музикалното поприще, в която и музикална област да работят представителите й. А най-вече с изключителната жизнена енергия на сътвореното; със светлината и оптимизма. И нещо много съществено: в европейската културна история традицията да се предава професията, „занаята“ от поколение на поколение е нещо, което се разбира от самосебе си. Синовете на Бах, напр., съвсем естествено са продължили „занаята“ на баща си. И, въпреки че са го намирали старомоден в известна степен, за тях е било дълг да продължат фамилната традиция. Здравата нишка, която свързва Владигерови, е не просто дългът, а почитта и любовта, взаимното зачитане, уважението към това, което другият прави, независимо от различията.
В това първо предаване няма да говорим за хронология на живот и творчество. Ще говорим за типично владигеровското, за корените и зараждането – още от времето, когато майката, Елиза Пастернак-Владигерова е показала синовете си – Панчо и Любен, на европейски музикални светила. Ще слушаме разкази, изпълнени с колорит и обич, на Александър Владигеров за неговия баща. Ще чуем историята на създаването на рапсодия „Вардар“, която синът нарича „емблема на българската професионална музика“; изпълнения на двамата близнаци, рядко или почти неизпълнявани обработки на народни песни, създадени и изпълнени в носталгичните години в Германия, където Панчо и Любен са работили заедно с Макс Райнхард – единият като композитор, другият – като цигулар..

понеделник, 3 юли, от 17.30 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10