Цикълът включва пет епизода, в които разглежда как важните за математиката, физиката, програмирането, статистиката числа и понятия намират място във философията, музиката, лингвистиката, изкуството. Поставя научни и философски въпроси за това по какви начини математиката, константите и математическите модели присъстват във физическия свят.
Когато търсим значимостта си в света ние често го сънуваме устойчив, тайнствен, зрим, сияещ - в пространството, и непоклатим във времето; но винаги оставяме в неговото здание онези тънки и вечни пролуки, през които да обясним загадките, които надхвърлят представите и сънищата. В света на хората идеята за безкрайността сякаш превръща живота в тревожно приключение. Посегателство не само срещу видимата реалност на пространството, но и срещу най-неуязвимата и фина реалност на времето.
Това е краят на този увод, но не и на главоблъсканицата за безкрайността, защото дори в устойчивостта на различните науки, безкрайността се изразява като: „математическа идея за нещо, което няма край, идея за неограниченост“ и дори „свобода“. В същото време в полето на физиката тя е: „нещо, от което физиците се опитват да се отърват, защото ние не виждаме безкрайност, ние виждаме цели числа, понякога рационални, но никога безкрайност…“, и още: „във физичните теории безкрайността показва, че имате грешка…“, въпреки че във философията „безкрайността е навсякъде и ние сме свободни да си представяме каквото поискаме…“
Ако търсим синоним за безкрайността, можем да използваме - безконечност, необятност, безграничност, вечност, безпределност, безбрежност. Но би могла да означава и количество без граници или без край. Без край като безкрайност и непрекъснатост в материята, пространството, времето, движението. В своето съчинение „За природата на телата и движещите сили” немският математик, физик и философ Готфрид Лайбниц пише: „пространството е порядък от съ-съществувания, времето е порядък от последователности. Материята е дискретна. Тя е разделена на актуални, разграничими части, всяка от които е съседна със следващите”.
Именно за безкрайността във различните ѝ проявления, употреби, тълкувания, „съ-съществуваща” и пределно ясна разказваме в този последен епизод от цикъла „Константи и въображаеми светове в науката”. И не само, в него поставяме въпроса: „нужно ли е да „укротим“ безкрайността“?
За всичко това, а и много повече говорят: доц. Първанов Първанов, декан на Факултета по математика и информатика към СУ „Св. Климент Охридски”, Борис Грозданов, философ към БАН с награда Мария Кюри и изследователска работа по Философия на физиката в университета в Оксфорд, д-р Владимир Божилов, главен асистент в катедра Астрономия на Физически факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и главен редактор на списание „ВВС Знание”, главен асистент Кирил Христов, изследовател на Теория на елементарните частици към Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, Емилиян Гацов - Елби, артист, композитор и музикант, и Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози.
Благодарим на: Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози, за търпението и специалното отношение към този проект; Теодор Иванов, който изработи колажа на епизода, както и звуковите ефекти в него; Ангел Симитчиев (Mytrip) и Даниел Дончов (Expectations) - дуото Leaver, които предоставиха голяма част от музиката за петте епизода на цикъла „Константи и въображаеми светове в науката” и на Емилиян Гацов – Елби за композициите: Shadow (2003) и Le Creature, които подари на екипа ни, докато илюстрираше безкрайността в музиката.
Рисунките, формулите, уравненията и числата в колажите на епизодите са авторски изображения на участниците в цикъла „Константи и въображаеми светове в науката”. Те са получени докато събеседниците с усмивка и ентусиазъм правеха „въображаемият свят на математиката” достъпен за автора на този проект.
В Епизод 5: „Граничен преход и укротяване на безкрайността” са използвани схеми на Бойко Амаров, докато търпеливо ни обясняваше идеята за „граничен преход”.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg