Вторият епизод от поредицата „Пазители на старината” представя етнографите - визионери, хората, които успяват безпроблемно да впишат младата българска етнографска наука в европейската научна парадигма, да създадат нейните институции, методология и периодичен печат. Това става в първите десетилетия след Освобождението на страната. По това време личности и събирачи като Петко Славейков и Кузман Шапкарев продължават да работят. Но този период ще представим с имената и дейността на Димитър Маринов и на проф. Иван Шишманов, и двамата родени в Османската империя. Димитър Маринов, получава образованието си в нейните граници, а Иван Шишманов учи в големите европейски университети.
Изследователските им пътища се преплитат през целия им живот и тези професионални контакти се оказват доста плодотворни. Имената им остават в историята като създатели на Народния етнографски музей, на Сборника за народни умотворения, наука и книжнина, който продължава да излиза и до днес. Първият том на „Сборника за народно творчество, наука и литература”, наречен по-късно „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” се появява на 22 юни, 1889 г. Известният фолклорист Михаил Арнаудов пише: В една бележка с молив в ръчния екземпляр на Шишманов се казва под датата 22 юни: Моят рожден ден. Тогава Иван Шишманов навършва едва 26 години.
Гости в епизода са главен асистент доктор Иглика Мишкова от Института за етнология и фолклористика с национален етнографски музей при БАН, доц. д-р Еля Цанева от секция Историческа етнология към същия институт и доц. д-р Николай Папучиев, преподавател във Факултета по славянски филологии в СУ „Свети Климент Охридски”. Ще чуем и гласа на известния фолклорист Елена Стоин, който съхранява „Златния фонд” на Българското национално радио.
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Алкохолна зависимост – коментар в Lege Artis на данните за България за 2024 година на психиатъра д-р Иван Добринов , началник на Шесто мъжко отделение в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg