В началото на 20 век възможностите за един музикален изпълнител и за млад композитор да бъдат чути, са били твърде ограничени: звукозаписът е прохождал, репродукторите фонограф и/ли грамофон са недостъпна новост и екзотика. Филмовата лента в е очаквала появата на своя звук, а радиото, все още неоткрито се е намирало някъде в бъдните години. Шансът да бъдеш чут, видян е била сцената на заведенията за забавление. И тъкмо тези локали по-късно се преобразяват в музикални клубове за джаз, рок, кънтри, фолк музика, популярния пиано-бар и прочее известни до наши дни разновидности, като за целта се използват неголеми помещения, някои от тях – и под земята! Стотина години по-рано първообразите на днешните клубове са имали други размери и наименования: мюзикхол, ревю, бурлеска, водевил… През втората половина на 20-ти век музикалният клуб става онзи феномен, чрез който се изстрелват стотици певци, певици, инструменталисти и групи, които създадоха фундамент на музикалната среда и мода за десетилетия напред.
В две последователни наши срещи ви запознаваме и с клубни подобия от времето на барока. Идеята е сходна: съмишленици, събрани около музиката, която обичат. Само мащабите са по-различни. Представете си: голяма зала, богато украсена с картини, орнаменти с позлати по таваните, огромни полилеи и светлината на запалените им свещи, която се пречупва в чудноватите отблясъци на кристала, един красиво инкрустиран със слонова кост и дърворезби клавесин върху излъскания с восък паркет в изящни геометрични форми нареден… и около клавесина са разположени музикантите. А публиката, подобно в рок клубовете, не е пасивен наблюдател – тя добре познава музиката, която ще слуша и присъства със същата цел: съвместно развлечение. Събеседването върху това или онова „парче“ също не е изключение, а възможността някой от слушателите да се включи спонтанно в свиренето или да изпее нещо е била обичайна практика…
В първата част предлагаме на вниманието ви музика, свързана с обществото „Фрауенщайн“ (Frauenstein) във Франкфурт на Майн, което от 1712 до 1721 година има за секретар, разпоредител и финансов директор композитора Георг-Филип Телеман (Georg Philipp Telemann, 1681-1767). Имате възможност да чуете песни и пиеси на Доналд Фейгън (Donald Fagen), Скот Хендерсън (Scott Henderson), Джеймс-Нютън Хауърд (James-Newton Howard), „Дийп Пърпъл“ (Deep Purple).
вторник, 20 февруари, от 23 часа
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg