Концерт на Рошийн Мърфи в програмата на Burgas Summer Live

Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития.

Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме сюрреалистично шоу от Кралицата на експериментите, както наричат вокалистката. С уникален стил, неподражаемо сценично присъствие и репутация, изградена на най-престижните световни фестивали, ирландката ще се включи в програмата на Burgas Summer Live, с концерт, който обещава да бъде  знаков за културния календар на годината. Истинска дива diva със завладяващ талант и разнообразен репертоар, харизматичната изпълнителка е добре позната от поп дуото "Молоко", в което заедно с Марк Брайдън  създава десетки хитове. Самостоятелната ѝ кариера обаче е не по-малко впечатляваща, прелитаща радостно от италиански песни и даунтемпо хитове към енергични хаус парчета, а техните хитроумни ремикси се въртят нон-стоп в клубовете по света. Нейната страст към модата, архитектурата и театъра създава спектакъл, който не се забравя. След участия в престижните фестивали "Гластънбъри", Primavera Sound, Coachella и емблематичното шоу в Royal Albert Hall, сега българската публика има рядката възможност да се потопи в магията на Рошийн на живо – край морския бряг на Бургас. Визуална поезия и зарибяващи мелодии се преплитат безупречно и отразяват ярко марката "Рошийн". Тя е висок клас дама, пълнокръвен артист във всеки смисъл на тази дума и притегателен образ. Всички са пред сцената – няма къде една усмивка да хвърлиш.

Още с "Молоко" певицата доказа, че е продукт на съвременния свят и открито заяви, че не желае да дели сцената с никой друг. Съставът е от Шефийлд – както банди като "Пълп" и "Хюмън Лийг" например. Говори се също за бристолски групи, манчестърски формации. Смята ли, че градът наистина маркира по някакъв начин стила музика? Отговаря: "Основната есенция на шефийлдските групи е екпериментирането, приемането на електрониката, заиграването с попа, чувството за хумор. Инструментацията е също толкова интересна на живо, колкото и при записи. Шефийлд е много експериментаторско място и напомня групи като "Кабаре Волтер", като записите в каталога на WARP Records. Шефийлд е много далеч от Лондон. Като работиш в този град се чувстваш откъснат от всичко останало. Далеч си от всички и чувстваш, че може да правиш каквото си поискаш. Това е едно сигурно място, където си свободен да експериментираш." 

А това, че е ирландка, влияе ли на музиката й? Внася ли революционна нотка? "Каквото и да правя в тази насока, вероятно е подсъзнателно", отговаря Рошийн, прочута със сценичната си "лудост". От време на време неудържимата й руса аура напомня на 70-е и Дебора Хари от "Блонди", в друг момент човек може да се закълне, че чува Грейс Джоунс, а когато вокалите са по–сурови, сякаш е другата ирландка - Шънейд О'Конър. Когато е с еленови рога на главата си, приема ролята на жената – клоун, като напомня за Ани Ленъкс, която навремето си слагаше ушите на Мики Маус. Всички тези големи изпълнителки присъстват на шоуто, макар и фино превъплътени в момичешкото лице на Рошийн. В един момент тя е тоталната електро-кралица, пееща на два микрофона върху нетърпим блиц, а в следващия – на изперкал дамски пънк.

Тази магнетична жена създава впечатление за сън. За фючър кабаре, в което публиката е попаднала случайно, по вина на някакво объркване на времето. Целят спектакъл прилича на модерен театър, на футуристично представление, в което мултимедията стои далеч на заден план. Всеки костюм, ирландката облича, сякаш е взет от бъдещето. Излиза от един и влиза в друг, кой от кой по чудни. Често сцената придобива някаква анимационна причудливост, а самата тя е нещо като Алиса в Страната на чудесата, нещо като какавида, която се разпуква в хиляди приказни пеперуди. От много отчаяно въртене във всички посоки, за да следиш товасъздание – наполовина от днешния, наполовина от "не-този" свят. Рошийн Мърфи, макар и без нейния "тесен пуловер". И въплътила на пръв поглед абсолютно невъзможната комбинация между трагизма на нещо радикално римско (необяснимото влечение към тогите; букетът рози, увит като мъртво отроче) и естетизирания хаос на нещо още по-радикално – пост-осемдесетарски готик хип-шик (черен плюш, мрежи и метално подобие нараннохристиянски кръст, което й служи за тока на колана). Налуден спектакъл от екстатични движения, преминаващи от истерични, агресивни жестове до плавната всевластна еротика на някаква ефирна самба,невидимо танго или перелина от символика, идваща някъде от меандрите на древността. Образ, който е едновременно "лековат" и привлекателен. Описвана като комбинация от Марлене Дитрих и Сузи Сю – фронтдамата на "Сиукси енд Дъ Беншийс", на която тук няма да се отучим да си ѝ викаме Сиукси.

Рошийн Мърфи е родена в Дъблин, но е отраснала в провинциалната част на Ирландия. Детството ѝ е цветно и интересно, както може да очаквате от жена, която не се замисля много, преди да облече броня и данатовари колата на амбициите. Когато става на 12, семейството ѝ се увеличава и всички се преместват в Манчестър. След три години родителите ѝ се развеждат, след което част от семейството се връща обратно вкъщи. 15-годишната Рошийн решава да остане в Манчестър, смятайки, че майка ѝ има нужда от почивка. "През първата година останах с най-добрата ми приятелка и майка ѝ. На 16 вече можех да получавам издръжка и си наех апартамент наблизо. Те продължиха да ме хранят, но вече си бях самодостатъчна." Мърфи не посещава училище две години, но на 17 се записва в колеж. "Не знам как намерих сили. Не правех глупости, не взимах наркотици. Дори не изгубих девствеността си". Какво, наистина? "Ами, добре, все пак я изгубих, но като мисля за това, което ми се случваше, косата ми се изправя. Мисля, че през тези две години се промених страхотно много. Исках да бъда различна от всички други и всъщност наистина бях. Започнах да се гордея, че не се вписвах в общите рамки. Започнах да се обличам различно, да слушам различна музика ида се мотая с интересни хора". 

В Шефийлд открива музиката в лицето на DJ Парът и DJ Уинстън Хейзъл. И ето ти го насреща Марк Брайдън, родом от Съндърленд, Великобритания. През 80-те се занимава секспериментални стилове като индъстриъл фънк, достигайки трето място в британските денс класации през 1988 с микс на "Хаус Арест". Той работи в известното шефийлдско студио FON, като върти и ремикси заразнолики артисти. Според вездесъщата легенда за дуото, Рошийн забелязва Марк на парти в Шефийлд и го заговаря с думите: "Харесва ли ти прилепналият ми пуловер?". Марк отговаря: "Има песен в това". А Рошийн си казва: "Сигурно ме харесва и ще ми покаже студиото си".

Името на групата е взето от романа на Антъни Бърджис "Портокал с часовников механизъм", където руската дума за "мляко" обозначава специфична халюциногенна напитка. Така започва пътешествието, което елегантно криволичи между хаус, джаз, трип-хоп, ейсид и пиано поп. Останалото е интригуваща история, която ще ни бъде припомнена на пристанището в Бургас.

Прет-а-порте по Закона на Мъфри идната събота.