Съвсем наскоро преминахме към лятното часово време и преместихме стрелките на часовника с един час напред. Води ли тази смяна до промяна в нашия организъм? В „Семейно радио“ решихме да обърнем по-сериозно внимание на тази тема. Наш специален гост е доц. д-р Милена Георгиева, от „Института по молекулярна биология“. Хората реагират по различен начин на тази смяна. За повечето от нас тя оказва сериозно влияние, не само защото спим с час по-малко, но в организма ни се случват промени на биохимично, молекулярно и генетично ниво. Учените са установили, че през първите дни се наблюдава покачване в процента на инсултите и инфарктите. Хората трудно се концентрират, те са уморени и отпаднали. Най-уязвими са възрастните хора и децата. За други смяната не е проблем, животът продължава, както досега. Дали е въпрос на настройка? Отговор дава хронобиологията – науката, която изучава условията за възникване, природата, закономерностите и значението на биологичните ритми и връзката им със здравето на човека.
В зависимост от момента през денонощието циклично се променят физиологичното състояние, интелектуалните възможности и дори настроението. През деня нашият организъм е настроен основно към преработка на натрупаните хранителни вещества, за да получи енергия за активна дейност. Обратното, през нощта хранителните вещества се натрупват, тъканите и делението на клетките се възстановяват. Както е известно периодичните изменения са характерни не само за човешкия организъм, но и за околната среда. Но в съвременното общество често биологичните ритми не съответстват на реалния денонощен цикъл.
От какво зависи да се настроим по-бързо към настъпващите промени при една смяна на стрелките с час напред и отразява ли се тя на нашия биологичен часовник, чуйте повече от разговора на Ирина Вълчанова с доц. д-р Милена Георгиева.
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..
На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти". Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg