Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Публиката говори за българското кино

БНР Новини
Кинокритикът Александър Донев представи книгата „Помощ от публиката“ в студиото на „Артефир“
Снимка: Невена Праматарова

Ендрю Хигсън: „Въобще въпросът за публиките трябва да бъде основен при изследването на националните кинематографии. Какъв е смисълът на националното кино, ако то няма национална публика?“

Кой се интересува от зрителя? С анализ на този въпрос започва книгата на Александър Донев „Помощ от публиката. Българските игрални филми от началото на XXI в. и техните зрители в кината“. Известният филмов критик прави задълбочено изследване на състоянието на българския кинопазар, зрителския успех на родните игрални филми в киносалоните през последните 15 години и възможностите за разпространение на новите филмови заглавия.

„Значението на едно силно национално кино е в това да предложи адекватни образи на нацията, да подкрепи нейната устойчивост в духовен план, да изследва и популяризира онова, което се идентифицира като национална култура. За тази цел националното кино получава съответната държавна подкрепа, регулирана от националното и общоевропейското законодателство. Тя се дава с цел местното филмопроизводство да участва активно в културния живот на нацията, като се неутрализира до известна степен културната доминация на мощния внос от Холивуд. В този смисъл високомерието на интелектуалеца или художествения експерт по отношение на популярното, дори когато то се намира на границата или въобще не попада в сферата на изкуството, е неуместно. Ако не познаваме механизмите, по които зрителски успешното комуникира с публиката, никога няма да се появи наистина художествено популярно изкуство“, пише Александър Донев в книгата.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10