Софийска градска художествена галерия взе за своя запазена марка концептуалните изложби, които не просто представят един или друг художник, един или друг период от българското изобразително изкуство, а изграждат разказ за развитието на това изкуство, за неговите търсения, за неговите открития, за неговите постижения.
Такава изложба е и „Между традицията и модернизма“ (3 май-5 август 2018 г.), която събира в себе си всички онези теми и сюжети, вълнували българските художници през 10-те и 20-те години на миналия век. Както се казва с теоретичната обосновка на експозицията: „Експозицията обединява произведения, които показват различните посоки на модернизиране, но същевременно отразява продължението на традициите от предходните десетилетия в младото българско изкуство. Фокусът е ориентиран в една определена посока – търсене на национална идентичност и изграждане на образи, въплъщаващи тази идея. Обособени са четири отделни тематични линии, които ясно могат да се проследят в българското изкуство от периода, а именно: интерпретации, вдъхновени от приказно-поетичния фолклор, произведения, свързани с християнството и християнското наследство, интерес към обредите и обичаите и представяне на образи от българското село. Специално място е отделено на печатната графична продукция, а експонати на приложното изкуство допълват представата за художествения живот от епохата.“
По-подробно и задълбочено за изложбата в предаването „Премълчаната история“, което винаги се е интересувало от историята на българския художествен живот, ще говорим с директорката на СГХГ Аделина Филева и куратор на изложбата, както и с другите двама куратори на „Между традицията и модернизма Станислава Николова и Любен Домозетски.
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
На "най-голямото поетично-музикално събитие за този сезон!" , както го определят организаторите му, ни канят на 23 октомври издателство "Скрибенс" и..
По случай Световния ден за борба с инсулта, в ефира на Lege Artis председателят на Асоциацията за инсулт и афазия, инж. Дорина Добрева , постави акцент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg