Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кораб катери… баир в Панамския канал, в Лозана минават под летвата на Стефка Костадинова

БНР Новини
9
Летвата с височина 209 см, ненадминатият рекорд на Стефка Костадинова стои на входа на Музея на олимпийското движение в Лозана.
Снимка: Магдалена Гигова

„Светът е книга и онези, които не пътуват, четат само една страница“, казва Августин Блажени. В „Покана за пътуване“ определено се разлистват повечко страници.
С режисьора Стилиян Иванов е разговорът с продължение от миналото предаване. Той засне втори филм за танцуващите дервиши, наречени мистици на Изтока. Те не натрапват религията си, а избирателно, лично, между учител и ученик, предават Знанието. Хората обаче ги свързват с външната проява на тяхната вяра – танца, наречен „сема“. При него поклонникът се върти около оста си, докато изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели обясняват, че тялото на дервиша създава пряк път между енергиите на небето и земята.
Стилиян Иванов е убеден, че сема не е танц, а молитва, медитация, единение с висша сила.

Рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „50 места от българската история отвъд България“ хваща виртуалния полет до Лозана, където на брега на Женевското езеро има ярка нашенска диря. В Музея на олимпийското движение посетителите влизат под арка от 209 см – летвата с все още недостижимия рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина. Скулптура на Любомир Далчев, дар от двукратния световен шампион по борба Боян Радев пък украсява парка на музея.

Сто нашенчета сбъднаха мечтата си да видят Брюксел и да прочетат на чист български език надписа „Европейски парламент“, благодарение на фондация „Българска памет“.
Младежите, избрани с конкурс по време на традиционния есенен семинар във Варна, организиран за 11-а поредна година, бяха предимно от българската общност в Албания, но имаше деца от Западните Родопи, Македония, Молдова, Сърбия, Украйна, Румъния.
Те разказват специално за „Покана за пътуване“ какви интересни кътчета крият техните родни места.

Разкриваме и как кораб катери … баир в Панамския канал. Водният път, който свързва Атлантическия и Тихия океан е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали повече от един милион плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като „чакалня“ за параходи.
Около 197 милиона литра прясна вода се използват при всяко тяхно преминаване през шлюзовете като двигателна сила. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Корабът навлиза бавно и внимателно в тясното пространство, а отегчени машинисти поемат дебелите колкото човешка ръка метални въжета, за да ги закачат за локомотивите. В нашия случай – по четири от всяка страна. Причудливо е усещането за кораб, който върви... по баир.
Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига, локомотивите го изтеглят и заедно с изгрева на слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.
Пътуването по река Чагрес към племето ембера е като да вземеш на автостоп машината на времето поне 600 години назад.

Двойствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и танкери и защитен природен резерват с племена, незасегнати от цивилизацията! Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и маймуни странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Александра Русева, проф. Андреана Ефтимова, Венета Гаврилова, Невена Георгиева и Дарина Ангелова

Студенти коментират думите на 2024 година

Настроени за сериозна равносметка на събитията, белязали отминалите месеци, всяка година леко се озадачаваме от думите, избрани от големи световни речници и издателства като "дума на годината". Вторият поглед обаче и информацията за начина на избор хвърля върху картината друга светлина или най-малкото показва колко различни са вълненията на тези..

публикувано на 24.12.24 в 11:05

Космическата 2024 година

Надпреварата за Космоса е в разгара си и от научна гледна точка годината беше благополучна за космическите технологии и проучвания. Във "Време за наука" Никола Кереков представя най-важните акценти от Космическата 2024 година. Кой стигна до Луната,  какво се случи по пътя към Марс, как върви мисия Уран, кой свири на цигулка в Космоса и..

публикувано на 24.12.24 в 10:58

Японско горско къпане в Естония с д-р Павлина Михайлова

Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото слънце са станали официална държавна политика, а д-р Павлина Михайлова бе в Естония като част от обучаваща програма за прилагане на същия оздравителен метод. Гостенката в "Покана за пътуване" е..

публикувано на 22.12.24 в 12:20
Гл. ас. Ива Станоева

Интересни факти за народните костюми у нас от края на 19-и век

Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители,..

публикувано на 21.12.24 в 08:15

До март 2025 г българските деца могат да участват в конкурс за географска карта

Българска картографска асоциация, със съдействието на Университета по архитектура, строителство и геодезия, организират 14-и Национален конкурс за детска географска карта. Той е като част от Международния конкурс за детска карта "Барбара Печеник" 2025, съгласно условията, определени от Международната картографска асоциация (МКА). "БНР подаде една..

публикувано на 20.12.24 в 17:40