Темата на предаването е отвъд въпросите защо, кога и как изчезна Атлантида и не става дума за историята на Атлантите, а по-скоро за метафора, която ни отпраща назад към Сътворението. Появата на цивилизацията ни се свързва с остров, изчезнал след катаклизъм и потънал в морето. „Някой“ силно е желаел да приемем, че причината за появата на цивилизация, тук на Земята, никога няма да бъде разгадана и ще остане вечна тайна. Никой от защитниците на тази теория и днес не допуска, че тази Атлантида изобщо не е била суша, а нещо съвсем друго, което може би е отплавало или отлетяло. Че с нея се е случило нещо друго, различно от потъване.
Същото е положението при създаването на митовете и писането на историята, които са много близки дейности, но се правят от различни поколения. Тези, които са описали това, което наричаме митове, са си мислели, че пишат история. Онези, които сега съчиняват историята, са нарекли тяхната история мит. Нямаме спомен какво се е случвало на Земята преди нашата поява. За онези древни времена, на които не сме били очевидци, а за които сме научили.
За да се обясни какво е общото в митологиите трябва да се опишат, без да се адаптират. Историците обаче са на различни мнения за последователността на поява на цивилизациите – Шумер, Сахара и черна Африка, Пирамидите, Египет, Индия, Гърция, Ебла и Асирия, Китай, Рим и християнството, Америка, Маите, Киче, Толтеки, Мищеки и Ацтеки.
На тези и други дискусионни моменти е посветил най-новата си книга арх. Людмил Леонидов. „Защо изчезна Атлантида“ е необичайно четиво, но в никакъв случай не е езотерично, фантастично или епилептично. Тя не е е роман, нито е учебник. Тя е много интересен разговор с читателя, който ще стане и предмет на диалог с радиослушателите.
Защото става дума за значително качество на знания, познания, ерудиция, логика, безстрашие пред общовъзприетите лъжи, пред масовите заблуди, пред премъчаните истории. И особен вид кротка полемичност, която не възбужда към мигновена съпротива, а към размисъл, водещ към възможна преоценка на собствените ни представи.
Людмил Леонидов е е роден 1948 г. в София. Завършил е специалност „Архитектура“ във ВИАС - София през 1973 г. До 2005 г. проектира и ръководи проекти предимно за страните от Близкия изток и Африка. Автор е на седем книги: „Очите на Бога", част първа. Историческо четиво за непредубедени. „Очите на Бога", част втора. „Българите до Третото царство“, „Анатемосаната истина", „Съкровището", „Комисията".
В разговора ще участват още писателят Христо Буковски, журналистът Стойчо Керев и издателят на другите книги на Леонидов Георги Лазаров.
Италианският град Лече е разположен, там където започва токът на Ботуша и се срещат водите на Йонийско и Адриатическо море, а високи живописни скали се редуват със златни плажове и гори. Наричат го "Флоренция на Юга" или "Бароковата перла на Италия". И това не е изненадващо. Този архитектурен стил царува по улиците на историческия център. В него се..
Отправяме се на пътешествие към два от останалите обекти на Музея на занаятите в Троян. Запознаваме се с историята на единствената художествена галерия в града "Серякова къща", построена на мястото на дома на Ботевия четник Георги Серяков (Гио). За отношението на посетителите към изобразителното изкуство и различните изложби, които галерията..
България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за това. Тя се изкачва в челните редици на квантовата физика, а технологичните новости не спират да ни изненадват. Фантастиката става реалност, а квантовите компютри отварят врата към нови възможности и..
"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..
Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..
В рамките на фестивала CineLibri в София гостува шведският актьор и писател Юнас Карлсон , за да представи своя роман "Дъждовният човек" . В..
България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за..
Не можем да не си помислим за кошници, когато чуем думата кошничарство. Майсторът Станко Киров от бургаското село Българово обаче бързо може да ни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg