Виена отдавна е извоювала привилегията на световен символ за празнично коледно и новогодишно настроение. Ако сме там, непременно трябва да постъпим като виенчани и да тръгнем по станалата вече традиционна Новогодишна пътека. Тя започва от площада пред кметството и преминава през тесните централни улички, пълни с кулинарни изкушения. Навсякъде ухае на ванилия, канела, какао, джинджифил. За първи път тази година е подготвена и специална „Улица на щастието“, където астролози и ясновидци предсказват бъдещето. В следобедните часове има подготвена специална детска програма. Виенските училища за танци предлагат блиц курсове по валс в новогодишната нощ, а Виенският Пратер кани всички желаещи на невероятно шоу с фойерверки. Точно в полунощ, след като камбаната на „Св. Стефан“ оповести началото на Новата година, над централните улици ще звучи отново най-известният валс „На хубавия син Дунав“, а улиците ще се превърнат в огромна бална зала.
Неповторимо настроение създават и разходките с корабче по Дунава. Също по традиция в новогодишната нощ във Виенската щатсопера се играе най-известната оперета на Йохан Щраус „Прилепът“.
На празник, като на празник: помислено е за всички, дори за махмурлиите. За тях в първото утро от Новата година на площада пред кметството има закуска срещу махмурлук. На площада не спира да звучи музика.
Най-ранобудните очакват с нетърпение Новогодишния концерт на Виенската филхармония, който се предава директно на огромен екран. На 1 януари 2019 г. пред Виенските филхармоници за Новогодишния концерт ще застане главният диригент на оркестъра на Саксонската държавна опера Кристиан Тилеман. А по време на антракта в Златната зала на Музикферайн, телевизионните зрители от цял свят имат възможност да видят специално подготвен музикален филм, посветен на 150-годишнината на Виенската щатсопера.
Виенчани и гости на града ще се радват на много празнични изненади, които съчетават съвременни тенденции, но и старинни обичаи, за които туристите дори не предполагат.
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
