Напоследък в българското литературно пространство историята придобива (или може би е по-добре да се каже си възвръща) все по-голяма ценност. Романи с историческо съдържание – „Възвишение“ и „Чамкория“ на Милен Русков, „Една и съща нощ“ и „Животът няма втора половина“ на Христо Карастоянов, „Бежанци“ на Весела Ляхова, поредицата за сестри Палавееви на Алек Попов, линията за Джон Макгеън (Джанюариъс Макгахан) в „Хавра“ на Захари Карабашлиев се превръщат в читателски хит. Заедно с това преводни романи на историческа тематика също се радват на огромна популярност като тук е особено добре да подчертаем „Седмата функция на езика“ и „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ на французина Лоран Бине, „Голямата война“ на сърбина Александър Гаталица, „Доброжелателните“ на пишещия на френски американец Джонатан Лител, „Лека нощ, сладки сънища“ на чеха Иржи Кратохвил, „Комунистът Монте Кристо“ и „Златното везмо“ на унгарките Ноеми Сечи и Ева Банки, „Фатерланд“ на Робърт Харис… Във всички тях историята присъства и като факт и като фикция, и като истина, и като въображение, и като повествователна основа, и като фантазмен конструкт. Много от тези книги излизат изпод „расото“ на монаха Уилям от Баскервил от „Името на розата“ на Умберто Еко, което още веднъж поражда въпроса: доколко именно през тези романови градежи опознаваме и разбираме адекватно и пълноценно историята като такава. Въпросът е наистина важен, защото мнозинството от публиката чете историята именно не чак толкова през фактите, колкото през литературните произведения (както българите четем Възраждането и национално-освободителните войни през Иван-Вазовите „Под игото“ и „Епопея на забравените“ например). За да отговорим на този важен въпрос в разговор по темата в предаването „Премълчаната история“ се включват писателите Алек Попов и Христо Карастоянов, преводачът и специалист по френска история и култура Владимир Сунгарски и издателката Доротея Монова.
Ако слушате редовно "Покана за пътуване", ще си кажете "Тези хора кога изкачиха връх Митикас в Олимп, кога се върнаха от обиколката на Анапурна". Но това е факт! Албена и Павел Благеви ди дойдоха в София да отбележат 68-ия рожден ден на мъжката половинка от семейството. Дамската отпразнувала същата възраст в планината. Помолих ги да разкажат за..
Учените и лекарите твърдят, че кожата е най-големият човешки орган. Какво означава това в грижата и лечението на най-честите кожни тумори? – това бе акцентът в разговора с доц. Ива Гаврилова. Като опитен хирург нашият гост поясни как да познаем кожния меланом, какви са реалните прояви и симптоматика, как се диагностицира и лекува. Разбира се,..
Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..
"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..
Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg