В книгата си "Предопределен" Робърт Саполски атакува идеята, че има самостоятелен Аз. Във "Време за наука" разговаряме с преводача на книгата Росен Люцканов – за това как работи съзнанието и защо Саполски е един от най-интересните научно-популярни автори на нашето време.
Саполски е интердисциплинарен учен – специалист по поведенчески науки, биолог, невролог, ендокринолог, приматолог, но това, което го отличава от колегите му, по думите на Люцканов, е интересът му към философията.
"Изпъква на фона на своите колеги най-вече с това че не се срамува да посяга към теми, които са философски, има вкус към тях и влиза в критичен диалог с автори, които са философи", казва преводачът за автора.
Люцканов запознава слушателите на предаването с експеримента, който стои в основата на книгата "Предопределен". От една страна, темата за наличието на душа и воля човечеството от хилядолетия. От друга страна, преди 40 години американският невролог Бенджамин Либе провежда експеримент, който разтърсва света на науката и философията. Либе доказва, че решенията възникват в нашия мозък преди да ги осъзнаем – просто биваме информирани за взетото вече решение. Мнозина учени възприемат експеримента като доказателство за липсата на свободна воля. Следват разногласия.
Саполски се дистанцира от споровете, но заявява, че ако искаме да докажем наличието на свободна воля, трябва да открием поне един неврон в нашия мозък, който прави нещо, което не е предопределено преди секунда, минута, десетилетие. Търсенето остава неуспешно. Според Саполски нашето поведение е предопределено, но това не го прави предвидимо, уточнява Люцканов.
Чуйте повече по темата в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
