Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как един българин създава своята китайска живопис

7
Силви Велев в студиото на „Артефир“
Снимка: Невена Праматарова

„Ако си естествен и следваш себе си, то ти следваш своето сърце, а следваш ли него – ти следваш и своя път“, казва Силви Велев по повод изложбата си "Завръщане в Шангри Ла" в институт „Конфуций“ в София. Експозицията ни отвежда в един мистичен свят на несъществуващи природни форми и растения. Пейзажите на българския художник са издържани в стила на китайската живопис, но носят своя авторски неповторим отпечатък. Водещото в тях е въображението и желанието на автора да се слее с природата и преоткрие една друга страна от живота, част от загадките на Вселената.
Експозицията е един съвременен поглед към най-голямото направление в китайската пейзажна живопис „Шан – Шуей“ в превод - планина и вода. Авторът споделя, че в началото на творческия си път е бил силно повлиян от древните китайски художници, изучавал е техните картини, но никога не се е опитвал да ги копира като през годините е работил за изграждането на своя собствен творчески почерк. Картините му носят влиянието на даоизма и китайската калиграфия и показват не само стремежа към усъвършенстване на техниката, но и към осмисляне ролята на линията, разделяща и обединяваща Ин и Ян.  
Силви Велев освен художник е и калиграф и преподавател по древното китайско бойно изкуство Тай Дзи. Създател е на школата по калиграфия „Небесен дракон“ в София. Китайското му име е Уей Си (伟 西). Изложбата му "Завръщане в Шангри Ла" ще продължи и през месец февруари в институт „Конфуций“ в столицата. Ето какво разказа той за създаването за своите картини и голямата си страст към китайската философия и култура.


Във фотогалерията картини от изложбата на Силви Велев "Завръщане в Шангри Ла"





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Шумналиев

"Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време

Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..

публикувано на 26.01.25 в 09:00
Любомир Канов

Любомир Канов в късния следобед

Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..

публикувано на 26.01.25 в 08:25
Изложба „Acqua alta“ – първи етаж

България и Венецианското биенале

Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..

публикувано на 25.01.25 в 12:45

Думите и войната

"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..

обновено на 25.01.25 в 09:25

Възстановиха "Лазарица" в режисьорския прочит на Крикор Азарян

Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..

публикувано на 25.01.25 в 09:10