Ново издание с разкази и повести от Константин Константинов

Константин Константинов (1890-1970) е роден в Сливен. Белетрист, есеист, преводач, художествен критик и мемоарист, той е една от открояващите се фигури в българския културен живот през първата половина на XX век. Завършва право в Софийския университет и работи като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат. Директор на Радио „София“ (1944), председател на Съюза на българските писатели (1945–1946) и на Института за преводна литература. Редактор на сп. „Изкуство“ (1946). Носител на наградата „Добри Чинтулов“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Съвременна мисъл“, „Златорог“, „Изкуство и критика“ и др.; заедно с Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов издава сп. „Звено“ (1914).
Сред най-известните му творби са сборниците с разкази „Към близкия“ (1920), „Любов“ (1925), „Трета класа“ (1936), „Ден по ден“ (1938), „Седем часът заранта“ (1940), романите „Кръв“ (1933) и „Сърцето в картонената кутия“ (1933, в съавторство със Св. Минков), пътеписите „По земята“ (1930) и „Нашата земя хубава!“ (1940), мемоарна книга „Път през годините“ (1959-1966), есеистичните сборници „Върхове“ (1967) и „Празници“ (1969). Автор е и на произведения за деца.
К. Константинов е един от най-изтъкнатите български преводачи от руски и френски език. Негови произведения са издавани на френски, английски, немски, испански, италиански, руски, словенски, сръбски, японски.