Седми февруари е рождената дата на един известен български алпинист – Боян Петров, покорил най-опасния връх в света – К2, и още поне десетина върха в планините Тяншан и Хималаите… Миналата година през месец юни Боян се изгуби в ледената пустиня в подножието на връх Шиша Пангма в Хималаите и не можа да се върне като победител от поредното алпинистко предизвикателство…
За Боян Петров тогава се говори твърде много, но хората знаят малко за него. Той бе учен-зоолог, който изучаваше редките видове влечуги в България, и освен планинар и алпинист, беше и природозащитник. Този вечно усмихнат човек сякаш остана известен само с гибелта си на Хималаите, както и с отчаяните опити да бъде намерен и спасен.
Нито едно от тежките му заболявания не му е попречило да работи в областта на зоологията, да изкачва планините и да се бори по своя кротък и немногословен начин за опазването на природата на България. Именно при един екоманитонг на трасето на магистрала „Струма“ в Кресненския пролом през 2016 г., Боян катастрофира тежко и изкара около шест месеца в болнична обстановка и възстановяване. И отново поднови покоряването на планинските върхове.
За началото на пътя – момчето Боян от детските му години, та чак до онова мъчително търсене в ледената пустош под връх Шиша Пангма, разказваха в ефира на „Нашият ден“ преподавателят по биология Петко Петков и неговият син Кирил Петков, които направиха всичко възможно за спасението на Боян. Тогава те бързо заминаха за Непал в края на месец май миналата година и много бързо организираха спасителна акция и направиха два огледа на местността с хеликоптер. Малко по-късно Кирил Петков написа в социалните мрежи „Прекратяваме издирването, но ще се върнем с чувството че сме направил всичко възможно за спасяването на Боян“… В крайна сметка Боян си остана там, накъде сред снеговете…
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg