Тя не пожела да го дочака и ни остави няколко седмици преди това, сякаш да избегне каквато и да е ненужна за нея обществена показност.
Половин век на сцената, често в партньорство с най-добри музиканти, български и чужди. Еднократни срещи на светкавичните музикантски рефлекси, разгръщането на многократни възможности да се музицира отново и отново с един човек, докато връзката се изчерпи. И в отбрани случаи отдаването дълготрайно на близостта на сцената, на първо място на своя съпруг –цигуларя проф. Боян Лечев. Можеше да свири с всеки, но
избираше какво и с кого, защото музиката беше нейното царство, в което тя се движеше с невидима корона, но всички признаваха величието и. Същевременно Снежина оценявашe веднага таланта и качествата на другия и можеше многократно да му се възхищава, това я правеше щастлива и различна от много други. Не живееше с ничия отразена светлина и нямаше нужда да привлича още блясък върху себе си.
Бе щастлива много години да преживява музиката и като оркестрант-пианист, заобиколена от много тембри и багри, прониквайки в многопластовата партитура, такава благословия бе най-голямата светлина. Освен това имаше харизматична външност и сто процентна женственост на която не се осланяше в професионалния си живот. По-скоро тя балансираше с мекота, сърдечност и разбиране, остротата и силата на нейния проникновен, аналитичен мъжки ум, който можеше да сложи всеки и всичко на мястото му. Не малко хора от следващите поколения можеха да завидят на широтата на вижданията и разбиранията и, придружени с неподражаемото и артистично вълнение.
Но бе наистина родена да партнира със звука на пианото, да следва красиво и естествено и мисълта на автора и на свирещите с нея музиканти. С богатството на духа си да оживява всяка нота от клавирната партия и никога да не накърни цялостното усещане и съвършения баланс. Да бъдеш себе си и да твориш в единение е висше майсторство, което не е само професионално достойнство, а качество на личността. Тя беше и остава голямата Снежина Гълъбова.
Петък, 8 февруари, от 19.20 часа
Вярваше в това знаменитият тенор до края на дните си. А също, че задачата на изпълнителя е да напипа нюансите в авторовия текст, които правят ролята само негова. Тамино от "Вълшебната флейта" бе една от тези роли. Казват, че има нещо ангелско в гласа на Петер Шрайер: затрогваща лирика, топлина, съвършен кристален оттенък… Какво да говорим за фантастично..
На 22 и 23 август Хисаря за първи път става домакин на джаз фестивал . Общината е поканила българския пианист, композитор и джазмен Мартин Денев да организира събитието, а той ще срещне публиката с едни от най-ярките имена на българската сцена – утвърдени артисти и млади таланти. Входът е свободен. Общината си поставя за цел да..
На 23-ти и 24-ти август ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика “Мишовите звукови пейзажи“ в село Антон. Името му е посветено на покойния композитор и пианист Михаил Големинов, който пръв съзира потенциала на селото да се превърне в гостоприемно концертно пространство в непосредствена близост до природата. “Ориндж фактори”..
Мая Нешкова ще представи новите си песни от албума "Сърцето на любовта" пред публиката в Пловдив. Летният театър е сцената, на която тя и нейният съпруг Кирил Икономов, с когото работят в тандем, ще се срещнат с почитателите си. За новините на програма "Христо Ботев" Мая Нешкова каза, че я чакат още готови песни за запис и е вероятно скоро да има..
Десетото издание на колоквиума ще събере учени от няколко европейски държави, които ще запознаят колегите си с темите, по които работят. Научният форум..
Вярваше в това знаменитият тенор до края на дните си. А също, че задачата на изпълнителя е да напипа нюансите в авторовия текст, които правят ролята само..
През есента Велико Търново ще бъде домакин на Международното изложение "Културен туризъм". Традиционно, сред неговите двигатели и организатори е доц. д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg