Десетото издание на колоквиума ще събере учени от няколко европейски държави, които ще запознаят колегите си с темите, по които работят.
Научният форум има история, която е показателна за съдбата на старобългаристиката и изобщо хуманитаристиката у нас през последните десетилетия. Началото е поставено през 1980 г., когато се основават Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет и Кирило-Методиевският научен център при БАН. Поводът са мащабните чествания на 1300 години от основаването на България и държавата щедро финансира и подкрепя развиването на подобни научни и културни начинания. От 1980 до 1994 г. се провеждат шест издания, след което колоквиумът остава без финансиране и прекъсва.
Традицията е подновена през 2019 година по идея на вече покойната проф. Румяна Павлова. Този път инициативата е в ръцете на преподавателите от Катедрата по кирилометодиевистика и други научни звена като Кирило-Методиевския научен център при БАН, а финансирането се осигурява по научни програми, разказва проф. Анна-Мария Тотоманова, председателка на организационния комитет на колоквиума. Ново е и това, че докладите на участниците във форума се издават в специални сборници и могат да се ползват от интересуващите се от тематиката.
В рамките на събитието тази година се открива изложба под надслов "В света на проф. Боню Стоянов Ангелов", организирана от Кирило-Методиевския научен център и Научния архив на БАН. Поводът е 110-ата годишнина от рождението му. Проф. Боню Ангелов е много уважаван колега и учител на поколения езиковеди, литературоведи и палеослависти, макар че името му не е твърде популярно сред широката общественост.
Изложбата цели да покаже учения в по-широк контекст и като личност. Изложбите, посветени на видни учени палеослависти и палеобългаристи, в рамките на колоквиума също се превръщат в добра традиция, казва доц. Мая Иванова от КМНЦ.
Чуйте разговора с проф. Анна-Мария Тотоманова и доц. Мая Иванова в звуковия файл.
Снимки – Кирило-Методиевски научен център и Научен архив на БАН
Проф. Андроника Мартонова, специалистка по история и теория на киното, университетска преподавателка, зам.-директорка на Института за изследване на изкуствата при БАН, гостува в рубриката "Всичко за образованието". Разговаряме за потенциала на изкуството да развива качества, умения и нагласи у младите личности. Темата е провокирана от впечатлението,..
През последната година проф. Колева-Златева, преподавателка във Великотърновския университет, е лекторка по български език и култура в университета във Фрайбург, едно от най-старите висши училища в Германия. Българистиката там се развива от 2006 г. , а първата лекторка проф. д-р Румяна Конева занася в Семинара по славистика ръкописите на записките от..
Какво е да си потомък на българи преселници отпреди два века в чужда страна, гражданин на близка държава, в която се води война, какво ти струва да пазиш семейната памет и говора на предците си и същевременно да търсиш мястото си в днешния свят, преоткривайки съвременния език и действителност в родината на дедите си. Такива въпроси си задаваме,..
Борислава Зашева е училищна психоложка и семейна терапевтка. В рубриката "Всичко за образованието " тя коментира причините за възникване на конфликти в детска и училищна среда, често погрешната реакция на възрастните и споделя опит и препоръки за действията и поведението им при подобни ситуации. "Конфликтът е среща на различия, среща на различни..
Ако е вярно, че знаменитата максима "Законо е врата у поле" принадлежи на прословутите с хитростта си шопи, то явно наблюдаваме повсеместна шопизация в сфери и равнища на всекидневието и държавните дела, в които до неотдавна поне видимо законите не можеха да се заобикалят като "врата у поле". Закони все пак има, всеки го знае, дори децата и това е..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
