Китайците похарчиха 120 млрд. евро, за да посрещнат Годината на кафявия глиган

Спомняте ли си в романите на Съмърсет Моъм как джентълмен подранил с коктейлите процежда „Все някъде по света вече е пет часът“. Прилагайки творчески израза, ние от "Покана за пътуване“ пожелаваме Честита Нова година! На целия китайски народ. Защото милиард и половина продължават за празнуват встъпването на Земния глиган.
Лунната нова година е най-големият празник в Китай. За този период важи шегата, че китайците се придвижват на малки групи по два милиона души, защото всеки иска да бъде със семейството си. Доказано това е най-голямата годишна миграция на хора в света –с 3,64 милиарда пътувания за 2019-а. При разговора ми с г-н Ян Сюй, първи секретар в посолството на Китайската народна република в България, обаче стана ясно, че в родината му почитат и новата година според Грегорианския календар, т.е. - нашата. Но не това ме изненада, а почти брилянтният му български.

Първият секретар в посолството на Китайската народна република в България Ян Сюй разказва за бога на домашното огнище и обичаите при посрещането на календарната Нова година, както и за Азиатската нова година, наречена още Пролетен фестивал. Тя започна на 5 февруари, но празничното й отбелязване продължава две седмици, през които хората се поздравяват с Guo Nian Nao.
Г-н Ян Сюй сравнява плашенето на злия дракон с чановете и маските на българските кукери, които гонят злото и болестите. Китайците са народ предприемчив и практичен и стане ли дума за Пролетния фестивал хич не се стискат – тази година ще похарчат над 100 милиарда евро!

На фона на стотиците милиони китайци, посещаващи близките си за Пролетния фестивал, 240 хиляди ученици живели една година при приемни семейства в 31 държави на 5 континента, изглеждат почти скромна цифра. Но при обменните програми на международната организация YFU – youth for understanding – в превод младежи за разбирателство, са важни не числата, а емоциите и възпитанието. Найла Хонте от Аржентина като ученичка е живяла една година в чужбина, гостувайки на симпатично семейство чрез YFU, и решила да върне жеста, работейки като доброволка първо в Чехия, а после в България.
Благодаря на Дария Трифонова за превода от испански. А Найла Хонте от Аржентина със сигурност ще се върне у нас, защото българин е откраднал сърцето й.

Ако сте ходили във Виена няма как да не сте минали по задължителния маршрут с дворците „Шьонбрун”, „Хофбург” и „Белведере”, увеселителния парк „Пратер” с легендарното виенско колело, катедралата „Щефансдом”, паметника на Моцарт и къщата на Хундертвасер. Но само ако ви се падне екскурзовод-чешит, ще надникнете в тоалетната на модерното изкуство – действащо WC, превърнато от споменатия по-горе художник в използваемо арт произведение. Или ако, дивейки се на шарената постройка без два еднакви прозореца, не ви подгони зовът на природата към двете нули.

А тоалетната наистина си струва да се види! Майсторът й е Фриденсрайх Хундертвасер. В превод от немски псевдонимът му означава Земя (или рай) на мира Сто води.
Хундертвасер е еврейски художник, скулптор, дизайнер и архитект, оцелял в концентрационните лагери. Който веднъж е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го нарежда сред най-ексцентричните, но и най-продавани творци от 80-те години на 20-и век.

Любопитното е, че един от малкото портрети на човек, рисувани от Хундертвасер, е на българската актриса и певица Ирина Малеева – любимка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „Венецианският търговец”.

Двете нули на модерното изкуство се намират точно срещу къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в характерния за художника стил на мозайки и ярки цветове. В преддверието бълбука развеселен с пъстри лампи водоскок, а част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника - фабриката за преработка на битови отпадъци „Шпителау" във Виена.

Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той изпълнява ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник. Но не бива да се учудваме – Хундертвасер е рисувал дори върху жетони за казина и доскоро действащ „Боинг” на немските въздушни линии.

Мнозина пускат 60-те си евроцента не за да използват двете нули, а предимно да снимат. Понеже там дори огледалата и мивките са парче изкуство.
Във Виена май си падат по необичайните тоалетни, защото ако ви се дочишка в подлеза при операта, ще го направите под звуците на „Вълшебната флейта”. Тук пък (не без чувство за хумор) мястото за облекчаване е декорирано като музикален театър.
Всяка кабинка е титулувана като „ложа”, а във фоайето звънтят кристални огледала с барокови рамки и избуяват живи цветя. От време на време трелите на Моцарт се прекъсват от аплодисменти, които сякаш ви възнаграждават за добре свършената работа.