"Обратният път" e постановка на Радиотеатъра от 1988 г. и е направена от режисьора Георги Темелков. Стефан Мавродиев, Иван Танев, Васил Бъчваров, Никола Анастасов, Александър Тончев, Александър Притуп и Вълчо Камарашев са актьорите, чиито гласове дадоха плът и кръв на този роман, пренесен по радиото.
"Обратният път" (Der Weg zurück) е замислен като продължение на романа "На западния фронт нищо ново", публикуван през 1929 г. и станал незабавно бестселър. И до днес се смята за най-известния роман в света, посветен на Първата световна война. "На западния фронт нищо ново" е една от причините в по-късните времена на нацистка Германия авторът му Ерих Мария Ремарк принудително да емигрира най-напред във Швейцария, а след това в Щатите. Романът продължение "Обратният път" излиза от печат през 1931 г. в Берлин като книга, а преди това е бил поднесен като четиво с продължение във вестника Vossische Zeitung.
Повествованието проследява бавното и мъчително връщане на Европа към забравеното след 4 изтощителни години военни действия състояние на мир. Обратният път към мира е по-коварен, отколкото са си представяли героите на Ерих Мария Ремарк. Събитията от близкото минало и загубата на близки хора изглеждат необясними, родният град – враждебен, спомените отпреди войната – неадекватни, светът – отказващ да се промени дори след катаклизъм като световна война. И този роман на Ремарк е забранен от нацистите.
През 1937 г. в условията на надигащия се в Европа нацизъм, романът е направен на филм от американската компания „Юнивърсъл пикчърс“ и режисьора Джеймс Уейл. Филмовата интерпретация съчетава силните антивоенни послания на романа с пророчески предупреждения за идващата нова опасност. Когато филмът е направен, „Юнивърсъл пикчърс“ са заплашени от бойкот на всичките им филми от германското правителство ако не бъдат изчистени антинацистките настроения в сценария.
Шефовете на „Юнивърсъл пикчърс“ са били скоростно подменени и новите шефове, страхувайки се от финансова загуба, отстъпват пред германския натиск. Филмът е частично пренареден с друг режисьор, после се намесват и нови коректори, дори сценаристът ненадейно го инжектира с комедийни сцени, така че от първоначалните намерения на режисьора Джеймс Уейл остава само бледа сянка. Той е отвратен от страхливостта на новото управление на студиото и престава да работи за тях.
След тази история на историята, се връщаме към нашия аудиовариант.
Слушайте "Обратният път" в неделя, 17 февруари, от 16.00 ч. по програма „Христо Ботев“.
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg