На 19 март на сцената на МДТ „Константин Кисимов“ меломаните от Велико Търново и гостите на старата ни столица ще имат възможността да видят премиерния спектакъл на „Теменужката от Монмартр“ – един от последните шедьоври на Имре Калман, най-романтичната от неговите знаменити оперети, впечатляваща с изумително красиви лирични мелодии, шеметни каскадни номера и бляскави колоратури в партията на главната героиня.
Въпреки безспорните й качества, творбата не се играе често. Първата българска постановка в Кооперативния театър в София датира от 1931 – година след световната премиера във Виена. Почти половин век по-късно „Теменужката“ е поставена отново в София – в Държавния музикален театър, но не в оригинал, а в сценична преработка на Самуил Болотин и Татяна Сикорская.
Тази версия е използвана и в третата българска постановка - осъществена в Русе през 2012 година. Екипът на МДТ „Константин Кисимов“ в състав: Бойко Богданов – режисьор, Игор Богданов – диригент-постановчик, Васил Вълчев – втори диригент, Лидия Къркеланова – художник и Катя Богданова – хореограф, ще представи оригинала на Имре Калман и неговите либретисти Юлиус Брамер и Алфред Грюнвалд. Главната роля на Виолета в спектаклите ще изпълнят Симона Кодева и Валерия Пейчева, партията на Нинон – Теодора Петрова, а като художника Раул зрителите ще гледат Момчил Караиванов и Пламен Долапчиев.
Бойко Богданов – режисьор, композитор и поет, който от известно време живее в Германия, е добре познат не само на българските любители на театъра и киното, а и на меломаните - с постановките на „Бохеми“ в Националната опера в София и на „Лучия ди Ламермур“, „Евгений Онегин“, „Фауст“ и „Отело“ в Русенската опера. Той е автор на театрална музика, песни, шест авторски мюзикъла, един балет и една опера – „Алгара“ по мотиви от пиесата на Георги Райчев „Еленово царство“.
В интервю за предаването „Метроном“ г-н Богданов сподели, че „Теменужката от Монмартр“ е първият му опит в жанра на оперетата, но: „Ако става дума за любовта ми към бохемата, за темата на бохемите, за моя личен живот на бохем – това е откакто съм се родил“. Режисьорът е бил привлечен от заглавието по две причини: „Първо – според световно разпространено мнение в сериозното музикознание, тази зряла оперета на Калман чертае подстъпите към жанра мюзикъл. Тя не е оперета в чистия смисъл на думата. Вероятно и затова няма толкова богат сценичен живот, както „Графиня Марица“ например. Това не е чиста оперета, не е чист мюзикъл, а нещо като предпоставка за мюзикъла, като същевременно съдържа много характерни за немскоезичната музикална и театрална култура чисто кабаретни елементи.
Другото, което ме привлече в тази оперета на Калман, е начинът, по който той третира бохемския живот – коренно различен от този на Пучини с неговата болна от туберкулоза Мими, смърт, печал, трагедия… Тук има само радост, възхвала на младостта, на шампанското. Основният мотив, който е лайтмотив на цялото произведение, поне в моята трактовка, е: „Щом се вино лей, щом сърцето ти пей, какво от туй, че нямаш пукнат петак!“.
За работата с главния диригент на МДТ „Константин Кисимов“ – Игор Богданов, Бойко Богданов казва: „Много близък мой приятел, великолепен диригент. Той ми е приятел, защото прави изкуство, а не обратното. А съвпадението на фамилиите ни е много смешно, но напълно случайно. Игор е роден, израснал и учил в Санкт Петербург, после е специализирал в Москва. От години живее в България, но той е типичен петербургски аристократ…
„Теменужката“ е много трудна пиеса. Бих казал, че за мен в момента (без да правя салонни поклони, аз съм известен с арогантността си) срещата ми с едно момиче тук - Симона се казва, колоратурка, е много радостна изненада и мисля, че в музикален план тя ще си свърши бляскаво работата… Що се отнася до оркестъра, аз не знам как е звучал той преди Игор Богданов да стане главен диригент тук, но гледах две представления – „Вражалец“ и „Българи от старо време“, и много се зарадвах на оркестъра“.
Още подробности около новата постановка на „Теменужката от Монмартр“ във Велико Търново можете да научите от звуковия файл:
В предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
"Световноизвестни оперни увертюри на 4 рояла" е концерт, който събира 8 известни пианисти от 5 държави. Те ще превърнат четири рояла в могъщ оркестър, изпълнявайки някои от най-популярните оперни увертюри в историята на музиката. Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно със своя клавирен ансамбъл..
Той отдавна не е Кико от Пуерто Рико, както го описваха несведущите български медии миналия век, бъркайки го с Рики Мартин. Защото не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец – роден в Мадрид и отраснал в Маями. Любопитен фокус: един от онези, които отучиха средностатистическия американец от кънтрито и го свикнаха с латино попа. На фона на..
В рубриката "Разговорът" писателката Здравка Евтимова сподели впечатленията си от няколко значими културни събития и свои лични пътувания. Тя говори за..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg