В издателство „Сиела“ излезе третата поред книга на български на световноизвестната руска журналистка Анна Политковская, която беше убита по изключително жесток начин пред дома си през 2006 година. В книгата „Нищо друго освен истината“ са събрани най-добрите й статии, включително и текста, който остава недовършен на компютъра й и поради това не е могъл да бъде публикуван навремето. Изданието също така включва и спомени от нейни колеги, нейни приятели и от нейния съпруг, като и много изключително интересни документи, включително и една анкета на „Новая газета“, в която Анна Политковская, отговаряйки на въпроса за професионалното си кредо и мото, пише: „Важна е професионалната информация, а не това, което ти мислиш за нея.“
По повод излизането на български на книгата „Нищо друго освен истината“ Ива Дойчинова разговаря в „Нашият ден“ с Темз Арабаджиева от издателство „Сиела“ и журналистката Веселина Седларска.Темз Арабаджиева: Смятаме за нужно и актуално точно в този момент да се говори именно за Анна Политковская като нарицателно име за свободата на словото. Все пак в световен мащаб, а и в България, живеем в едно време, когато едно такова явление като фейк нюз ни залива всеки ден и е много хубаво да си припомняме точно тези примери и имена от журналистиката, които разчитат на фактите, не само на собственото си мнение, и които са готови да дадат живота си за истината.
Разгръщайки този сборник читателят ще се убеди, че тя е невероятен стилист, както и ще разбере, че четейки статиите й една по една, по отделно, човек не може да придобие представа за размаха, който Анна Политковская има като стилист. Със сигурност тя би невероятен писател на художествена литература, макар че това вече за съжаление няма как да бъде потвърдено. Тя е автор на пет книги, като три от тях, включително и „Нищо друго освен истината“ са вече преведени и на български език…
Анна Политковская не се е възприемала като герой. В много от есетата и статиите, които са събрани в този сборник, самата тя пише, че тя би искала да има нормален живот като другите хора. Тя обича живота, но смята, че професията я задължава, че няма кой друг да направи това, което тя прави. И се чувства длъжна да направи нещо, с което да допринесе за един по-добър свят.
Малко преди да бъде убита Анна Политковская споделя със своя близка приятелка, известен британски адвокат, че има опция за политическо убежище в Белгия, но тя отказва с думите: „Изгнанието не е опция“.
Ива Дойчинова попита в разговор по телефона и журналистката Веселина Седларска, какво е било отношението към Анна Политковская на бойците, които са участвали във войната в Чечня и за които тя е писала в своите статии. Защо тя е била сред малкото хора, които са можели да бъдат посредници между воюващите страни?
Веселина Седларска: „Изключително доверие са имали към нея всички участници, които са били въвлечени в тази отвратителна битка в Чечня, където всеки е срещу всеки, защото там враговете са били по няколко фронтови линии, а не са се делели просто на наши и ваши.“
До голяма степен доверието към Политковская се дължи на това, че героите в статиите й не са описани само в черно или само в бяло. Някои от героите й са изобразени като противоречиви фигури, които имат и своите тъмни, и своите светли страни. И всички те са преди всичко хора, независимо от коя страна на огневата линия се сражават.
Веселина Седларска разказа за изключително интересни подробности от посредничеството на Анна Политковская при кризата със заложници в театъра на „Дубровка“, които я разкриват не само като журналист, но и като изключително хуманна личност. Но е имало и хора, които са се страхували от влиянието, което е имала Политковская, което става повод за опита тя да бъде отровена, за да й попречат да посредничи в преговорите около друга известна заложническа кризата – тази в Беслан.
Какво още разказаха Веселина Седларска и Темз Арабаджиева за човека и журналиста Анна Политковская можете да чуете в звуковия файл.
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и мечтите се сбъдват с любов, постоянство и талант. Двамата бяха в публиката в Манила и проследиха световния полуфинал по волейбол с победата на България срещу Чехия. На терена синовете им –..
Градът на каналите, тесните къщи и причудливи фасади... Годината е 1270-та. В малкото рибарско селце на река Амстел се изгражда дига – "дам", за да защити района от наводнения. Така се ражда името Амстердам – "дига на Амстел". Днес Амстердам е прочут със своите над 160 канала с обща дължина повече от 100 километра, както и с над 600 моста,..
Остров Нисирос е вулканичен гръцки остров в Егейско море и е част от Додеканезката група острови, разположена между островите Кос и Тилос. Формата му е приблизително кръгла, с диаметър около 8 км и площ от почти 42 км². На острова постоянно живеят около 1000 човека. До него може да се стигне с кораб от Пирея и островите Родос и Кос, а през лятото..
Защо "признаването на палестинска държава възнагради терора на "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Капка Тодорова , кореспондент на "Клуб Z" в Берлин и завърнала се наскоро от Израел. "Признаването на палестинска държава беше обяснено от всички, които в момента подкрепят тази вълна на признаване – че става дума за..
Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". "Очаквах точно това да се случи, тъй като проследих всички превратности по неслучайното разпределение на делото. Всички дела по мерките на варненския кмет и на..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Първият, познат в историята на човечеството меценат – Гай Цилний Меценат ( Gaius Cilnius Maecenas ) – е доверен приятел и политически съветник на римския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg