Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Музика и политика

БНР Новини
Поетът Александър Петров в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Кирчо Стоичков

В предаването „Мултикултурни диалози – История и геополитика“ на програма „Христо Ботев“ гостува поетът Александър Петров, автор на едни от най-хубавите текстове на песни в българската поп и рокмузика, да споменем: „Нашият град“, „Любовта, без която не можем“, „Богатство“, „Жулиета“.

Едно от най-значимите постижения на социалистическата епоха в областта на културата беше българската популярна музика от 70-те и 80-те години на ХХ в. В нея музиката, текстът и изпълнението блестяха в хармонична връзка. Тази хармония привлича поколения слушатели. На въпроса на водещия Румен Дечев кое стимулираше това словесно изящество, поетът отговори, „Нашето поколение се отнасяше с отговорност“, но прецизира, че положителна роля в този процес е изиграла и цензурата, когато е действала не от идеологически, а от естетически позиции.

Днешната комерсиализация на културната сфера не рядко проправя път към пошлостта. В голяма степен Бийтълс са били музикантите, които са служели за еталон, но рокпоколението от онова време слабо е познавало текстовете на песните, още по-малко ляворадикалните позиции на Джон Ленън, участник в антивоенни и други политически акции, преследван от ЦРУ и ФБР.

Александър Петров счита, че хората, които пееха „Последен валс“ по улиците през 1989-90 г., не са постигнали идеалите си, а бъдещето на България зависи от днешното младо поколение, което трябва да вземе съдбата в ръцете си.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26