90 години Софийска филхармония – 5 част

Спомени на Богомил Караконов, който казва: „Емил Табаков изработи много добре оркестровия звук. При него звукът на оркестъра се промени. Той целенасочено работеше за това, искаше го и го постигна. Оркестърът получи голям международен приз за записа на „Алпийска симфония“ на Рихард Щраус (1986). С Табаков работата вървеше леко. Той има ясен диригентски жест и контактува очи в очи. Той ще те изяде с поглед, докато не постигне това, което иска“.

И самият Емил Табаков, който споделя: „Всяка една творческа личност идва със своите си стилови виждания, със своите вкусове в областта на изкуството и с вижданията си изобщо за организацията на един културен институт. Всеки, който дойде прави нещо в някаква насока. Аз знам какво съм постигнал по отношение на репертоар, на записна дейност, на организация на концертния живот. Диригентът е само творческата страна на институцията. В тези тежки години, ако не виждаш за кого работиш, музикантите щяха да бъдат съвсем отчаяни, защото нищо друго на практика нямаме. Остана ни само уважението на публиката, която и в най-тежките моменти продължи да пълни зала „България“, когато всичко наоколо беше в доста окаяно състояние. Пълен мрак беше. Това се случва само тогава, когато публиката е сигурна в нещо, на което отива. Още повече в такива трудни времена. Това, че тя ни вярваше значи, че ние нещо сме направили. Благодарение на това минало сега имаме 70 годишнина и благодарение на това, че е имало хора, които да мислят за музика преди 70 години и то на първо място проф. Саша Попов, който е основал оркестъра и професионално го е изградил. Успяваме да вървим все нагоре, защото 70 години не са достатъчни за един професионален оркестър да стане наистина съвсем на върха, така че ний вървим непрестанно все към върха, стремим се към по-голямото съвършенство“.