Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ко Паньи – селото на кокили

В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване.

Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов, обаче все повече гостоприемството е водещ бизнес.

Селището Ко Паньи е основано в края на 18 век от номадстващи явански рибари. По онова време само хора с тайландски корен по закон имали право да притежават земя и новодошлите решили да издигнат къщите си на кокили в закътания залив с бърз достъп до рибните пасажи. С увеличаването на богатството на общността, поради разрастващата се туристическа индустрия в Тайланд, закупуването на земя на самия остров станало възможно и на брега са построени първите два важни обекта на твърда почва – джамия и кладенец със сладка вода.

Селото има мюсюлманско училище, което се посещава както от момичета, така и от момчета. Поради неформалния характер на това образование, много от децата ходят в учебни заведения по-далеч - в Панг Нга или в Пукет. Тъй като хората не са богати, а водните таксита са установили тарифи като за туристи, родителите се кооперират да наемат лодки в името на по-доброто бъдеще за отрочетата им. Управниците също насърчават емиграцията,  понеже размерът на селището е ограничен от опасните водни условия през дъждовния сезон.

Десетки туристически лодки акостират в Ко Паньи всеки ден. Мъничката селска кръчма се е разраснала до няколко ресторанта, обединени от магазин с типичните тайландски сувенири, но изработени от местни занаятчии. Тъй като гостите се тълпят само през сухия сезон, риболовът продължава да е водещ поминък.


Криволичещите улички, по които едва се разминават двама души, клаустрофобично надвисват над главите чрез допрените стрехи. От отворените врати се носи упойващ аромат на яхния от току-що уловена риба. Вървейки можеш да надникнеш във всяка стая, да поздравиш старците, приседнали на прага, и да устоиш на желанието да погалиш дете по главичката. (В Тайланд пипането по главата се смята за неучтив жест. Според местните това е най-благородната част от човешкото тяло и е кръвна обида, дори да разрошиш косата на някой малчуган).

На пазара в Ко Паньи прилежните домакини предлагат сушени скариди, лютиви морски дарове или така обработено кашу, че направо се чудиш какво точно ядеш. Всички други стоки, включително и плодовете, се докарват от континента.

Джамията е не само молитвен дом, ами място за срещи на общността.


Завеждат ни до малко странно футболно игрище. Вдъхновени от Световното първенство през 1986 г., децата го построили от стари парчета дърво и рибарски салове. Момчетата сформирали футболен отбор и започнали да се състезават в Училищното първенство на Южен Тайланд. След като стигнали до полуфиналите,  постигнали трето място въпреки странните обстоятелства (през второто полувреме решили да играят боси, тъй като били свикнали така). Тогава цялото село се ентусиазирало да помогне на спорта. Така се появило второ, чисто ново игрище, което също показват с гордост на туристите, но на дървеното се ходи като  на поклонение. Към 2011 г. Panyee FC е един от най-успешните младежки футболни клубове в Южен Тайланд, а момчетата, които построили игрището през 1986 г., вече са възрастни мъже. Но за тях е сниман документален филм. Те имат впечатляващ рекорд от шест спечелени младежки футболни първенства на Южен Тайланд от 2004 до 2010 г.

А как туристите разбират за мястото? Благодарение на пощальона. В края на 20-и век рибата намалява и общността среща трудности да се издържа. Раздавачът на писма предлага да поканят чуждестранни гости в необикновеното си село, където алкохолът е забранен и не можете да изпиете дори безалкохолна бира в ресторанта, за да не обидите вярата на местните мюсюлмани.

Днес Ко Паньи е една от задължителните спирки при обиколките на залива Панг Нга от Пукет, където обикновено се отбиват за обяд с пресни морски дарове. Селото е и пит-стоп по време на четвъртия етап от 19-ия сезон на американското риалити шоу The Amazing Race.

Тъй като населението изповядва исляма, освен вносът на алкохол забранено е вкарването на кучета или прасета. Разголеното облекло също не е препоръчително.

Снимки - Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25