България отново е на последна позиция както в ЕС, така и на Балканите по отношение на свободата на словото. Страната ни е критикувана за всеобхватната корупция и неефективната съдебна система, стана ясно от доклада на „Репортери без граници“.
От години страната заема едва 111-о място в класацията заради растящи клевети и заплахи срещу журналисти, прерастващи вече и във физическа разправа.
Тази картина на медийната свобода у нас не е нова или изненадваща. За причините отново да сме на дъното има дългосрочни, средносрочни и краткосрочни причини, изтъкнаха гостите в студиото на „Нашият ден“ доцент Георги Лозанов и професор Иво Драганов в навечерието на Международния ден на свободния печат, 20 април.
Според доц. Лозанов не е невъзможно да обърнем тенденцията и да започнем да се изкачваме в класацията при наличието на две политически решени: свързани с финансирането и изясняването на собствеността върху медиите и зависимостите, с които те са обвързани.
Колкото до собствеността, в дългосрочен план причините за сегашната ситуация се коренят в окрупняването на медиите – посочи проф. Драганов и изтъкна, че в глобален план процесът е започнал към 1996 г., когато медийните компании в щатите от близо 150 се редуцират до една 10 медийни конгломерата днес.
В средносрочен и дългосрочен план въпросът за свободата на словото е свързан и с темата за социалните медии, както и с въпроса за политическата коректност и нейното използване.
„Образованието в медийна култура е от ключово значение - подчерта доц. Лозанов. - Хората трябва да се образоват и да се превърнат в нещо като журналисти, за да не бъдат лъгани и манипулирани... Няма гаранция, че ако нещо минава през медията, то е истина - напротив днес по-скоро е вярно обратното: ако нещо достига до теб през медия - то е невярно.
Какво се случи с политическата коректност и идеята, че ако говориш толерантно, започваш да мислиш толерантно. Лош инструмент ли е тя, или по-скоро е лош начинът, по който бива използване за налагане на определен тип цензура.
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Две години от трагичните събития на 7 октомври в Израел – последният ден от еврейския празник Сукот. Разкази на очевидци и близки оживяват в деня, който тази година е отново на Сукот. От сутринта медиите в Държавата Израел посвещават предаванията си на събитията от 7 октомври, когато терористични групи на "Хамас" нападнаха израелски селища..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg