Засега няма достатъчно обосновано обяснение фактът, че през 1856 година почти едновременно, само с няколко месеца разлика, в три български града – Свищов, Лом и Шумен, се създават първите читалища. Документите от епохата са оскъдни, а и „официалното“ начало е предшествано от дълга подготовка, отделни форми на културна и просветна дейност, търсене на възможности за изява в рамките на потисническата и ретроградна Османска империя. Важно е да се открои будителската роля на Георги Раковски, самоотвержената вяра на просветените българи – интелигенти и заможни първенци - в силата на знанието, учението и културата за духовното и политическото освобождение и добруването на народа. Общото между градовете, където се ражда читалището, е, че са процъфтяващи, силно свързани с „Европата“ – Свищов и Лом са оживени пристанища, а в Шумен се заселват унгарски имигранти (те сформират първия симфоничен оркестър). Първото начинание, с което започва читалищната дейност, е читалнята (самата дума „читалѝще“ е заета от сръбски, където означава тъкмо читалня). После читалнята прераства в библиотека, организират се театрални постановки, започват да се оформят музейни сбирки от стари ръкописи и старопечатни книги, събират се средства за сгради, подпомага се дейността на училищата, осигуряват се стипендии за бедни способни деца. Всичко, което днес изреждаме в тази стройна и логична последователност, всъщност е резултат от много усилия, спечелени и изгубени битки, лични жертви, огорчения и стоически посрещнати репресии. Но времето да се роди едно място, където възрожденските българи да могат свободно да общуват, да спорят, да се просвещават и изявяват на родния си език, е дошло. До Освобождението по българските земи се откриват близо 200 народни читалища. За началото разказват Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища, Пламен Александров, председател на свищовското читалище „Еленка и Кирил Аврамови“, Недялка Трайкова, председателка на читалище „Постоянство“ в Лом и Детелина Палазова, председателка на читалище „Добри Войников" в Шумен.
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по специалност акад. Славов, хирург, учен и преподавател, поиска продължението на темата, която бе в центъра на обсъжданията, още през месец юли тази година. И екип "За здравето" откликна на тази идея, защото..
Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата. За това какви са причините и какво трябва да се направи, е разговорът с проф. Емил..
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
На 25 октомври сцената на Културен център "Стара Загора" ще се превърне в пространство, в което деца и младежи със специални потребности ще изявят своите..
По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни..
Само дни след като получи наградата за главна женска роля на фестивала "Златна роза" във Варна за превъплъщението си в образа на Ива във филма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg