Засега няма достатъчно обосновано обяснение фактът, че през 1856 година почти едновременно, само с няколко месеца разлика, в три български града – Свищов, Лом и Шумен, се създават първите читалища. Документите от епохата са оскъдни, а и „официалното“ начало е предшествано от дълга подготовка, отделни форми на културна и просветна дейност, търсене на възможности за изява в рамките на потисническата и ретроградна Османска империя. Важно е да се открои будителската роля на Георги Раковски, самоотвержената вяра на просветените българи – интелигенти и заможни първенци - в силата на знанието, учението и културата за духовното и политическото освобождение и добруването на народа. Общото между градовете, където се ражда читалището, е, че са процъфтяващи, силно свързани с „Европата“ – Свищов и Лом са оживени пристанища, а в Шумен се заселват унгарски имигранти (те сформират първия симфоничен оркестър). Първото начинание, с което започва читалищната дейност, е читалнята (самата дума „читалѝще“ е заета от сръбски, където означава тъкмо читалня). После читалнята прераства в библиотека, организират се театрални постановки, започват да се оформят музейни сбирки от стари ръкописи и старопечатни книги, събират се средства за сгради, подпомага се дейността на училищата, осигуряват се стипендии за бедни способни деца. Всичко, което днес изреждаме в тази стройна и логична последователност, всъщност е резултат от много усилия, спечелени и изгубени битки, лични жертви, огорчения и стоически посрещнати репресии. Но времето да се роди едно място, където възрожденските българи да могат свободно да общуват, да спорят, да се просвещават и изявяват на родния си език, е дошло. До Освобождението по българските земи се откриват близо 200 народни читалища. За началото разказват Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища, Пламен Александров, председател на свищовското читалище „Еленка и Кирил Аврамови“, Недялка Трайкова, председателка на читалище „Постоянство“ в Лом и Детелина Палазова, председателка на читалище „Добри Войников" в Шумен.
"Чрез участието си в 33-тата полярна експедиция тази година успях да реализирам една от своите мечти – да работя на едно от най-труднодостъпните места на остров Ливингстън, където е българската полярна база, нос Барнард", разказва в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. д-р Стефан Велев. "Там, заедно с моя адаш и колега Стефан, прекарахме 11..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical Neuroscience метаанализ, в който е първи автор. Това не е стандартна научна статия, а най-високата форма на академична публикация – резултат от задълбочен анализ на световната литература, статистическа..
Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много..
Повече от 1200 ученици ще участват във финалното състезание на 12-ото издание на Международния турнир "Математика без граници", което ще се проведе в Несебър. Подробности разказва организаторът на турнира Любомир Любенов в предаването "Следобед за любопитните". "Сред претендентите за медали са 758 финалисти от над 150 училища в България. В Несебър..
На 26 юни София отново е домакин на едно от най-очакваните събития в света на иновациите – Webit 2025: Web3 and Human-centered AI Edition . Това е ден, посветен на бъдещето, който събира на сцената едни от най-ярките умове в бизнеса и представители на водещи компании в света, политици, медии и предприемачи, които ще обсъдят последните новости в..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical..
В предаването "Български изпълнители" на 30 юни 2025 ще ви представим изключителната оперна певица Станислава Момекова. Тя притежава неподражаема харизма..
В България съществува един-единствен исторически доказан и документиран поклоннически път "Светият път". Той върви по точния маршрут, по който са преминали..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg